Черешката на торта с много пластове – Наси
Първо виждаш глазурата – нежното присъствие на красавицата с любопитни сини очи. Но какво се крие под нея? Експлозия от вкусове и пластове, които и най-добрите сладкари не биха могли да съчетаят толкова майсторски. Един пласт Мама Африка, който е откраднал сърцето на най-дивия континент и на всеки наш пътешественик, стъпил там. После идват слоеве фууди житейска философия, които те подканват да опознаваш света с епикурейски размах. Тук-там има и някоя хрупкава ядка, защото за да владееш така категорично едни от най-предизвикателните дестинации, трябва да си корав. И тепърва започваме… Запознай се с Наси!
Едни хора пътуват, за да опознават света. Други – за да опознават себе си. Ти от кои си?
Аз започнах да пътувам приключенски доста късно. Шегувам се, че използвах пътешествията за справяне с кризата на средната възраст (смее се). Така че, за мен пътешествията са начин да опознаваш себе си чрез опознаването на света. Любопитството ми към нови места винаги ми е било двигател. Неслучайно избрах да уча туризъм – исках да пътувам. И точно тази любознателност към непознатото ме отведе на неочаквани за мен места. А като водач преодолях себе си и много от страховете си. Спах на палатка за първи път в Серенгети (това за една „бивша кифла“ си беше голямо предизвикателство), научих се да не се страхувам от тъмното, гмурках се с акули, поплациках се и в „Дяволския басейн“ на ръба на водопада Виктория. Вече имам самочувствието, че почти нищо не може да ми се опре.
Като водач учиш приключенците на любопитство към света, а те теб на какво учат?
На точност, търпение, на спокойствието, че „и това ще мине“ в иначе непредвидена и напрегната ситуация. Научих се истински да слушам хората, и да забелязвам и оценявам и малките детайли в тях. Всеки, в това число и аз, обича да бъде забелязван и да получава комплименти за хубавите си качества.
Коя е най-трудната част от едно пътуване с група?
Все още толкова се вълнувам преди да отпътувам с група, че често дори не мога да спя предната нощ. Всяко тръгване ми е като първо. Според мен най-трудната (или по-скоро интензивна) част от пътуването е от срещата на летището до пристигането в дестинацията. Тогава все още се опознаваме, спояваме като група, а и винаги ме гложди параноята дали всички полети ще са навреме (смее се).
Какво имаш в задължителния “bucket list” с пътешествия?
Списъкът е доста дълъг… От малка съм завладяна от книгите за инките и маите, така че Перу ми е голяма мечта. Наскоро любопитството ми се насочи и към Мадейра, която макар и да изглежда достъпна и близка в сравнение с местата на които съм била, всъщност е и доста екзотична.
Имаш ли си някой особено ценен сувенир от приключенията ти?
Когато бях все още клиент-пътешественик попаднах с група на CED в Лаос. Там ни се случи едно от най-адреналиновите приключения, за което мога да си помисля. Бяхме на трекинг из джунглите, където стъпва само френският формат на Survivor… и ние. Хвана ни проливен дъжд, който продължи с дни. В един момент бях загубила надежда, че изобщо ще „изплуваме“ от джунглата. Та от това изживяване си взех за спомен една бамбукова чашка, от която до ден-днешен героично си пия кафето (смее се).
С какво се бориш?
Боря се с перфекционизма си и се уча да приветствам с повече лекота импулсивните неща.
Въпреки, че кръстосваш света, спомена че си оставаш домошар. Кое ти е любимото място у дома?
Холът. Той ми създава усещането за простор заради големия прозорец, а е и мястото където се вихря с печивата, защото е свързан с кухнята. Тук едновременно мога да си отдъхна и усамотя, или пък да се събера със семейството и приятелите.
Предпочиташ да ти идват гости или ти да си гост?
Преди да имам гости винаги е трескава подготовка всичко да е перфектно изпипано. Организирам си тематични вечери, планирам менюто понякога седмици по-рано. Това е доста енергоемко, затова напоследък предпочитам аз да съм гост. Преди да отида на гости винаги търся някоя нова рецепта, за да занеса на домакините сладка изненада. В последно време импровизирам с вариации на морковената торта.
Имаш две деца, които тъкмо навлизат в самостоятелния живот. Смяташ ли, че ще последват приключенския ти път?
Смятам, че успешно съм посяла зрънцето на приключението и в двамата. И дъщеря ми и сина ми учат или работят в чужбина и вече виждам как се изграждат като космополитни личности. Прави ми впечатление и как пътуват – определено не като обикновени туристи.
Ако беше десерт, кой щеше да си? И защо?
Без да се замислям: морковена торта! Тя не е универсален десерт, комбинацията ѝ от вкусове е неочаквана, но въпреки това – вкусна. Има много съставки, подправки и пластове. И всеки я прави по негова си рецепта. Може би дори ѝ слага тайна съставка, която я прави още по-уникална. В нея винаги има и канела. Ако бях подправка, щях да съм канела – една от най-разпознаваемите.
Вярваш ли в пророчества?
В първата ми група до Мадагаскар една от дамите ми сподели за пророчеството на вълшебния баобаб. Каза ми, че ще бъда съдбовно свързана с Африка и Франция. И какво се случи? От Мадагаскар започнах да превземам още много кътчета из Африка като водач на CED Adventures. Дори ми излезе прозвището „Мама Африка“. А после срещнах и любовта, под формата на… французин. Така че – да! Повярвах в пророчествата.
