Няма абсолютна истина, а само реалност: Запознай се с Мария
Със своите над 110 групи зад гърба си, тя не те води просто да отмяташ забележителности. Тя те води вкъщи. Мария не разказва заучени пътеводители – тя разкодира реалности. Следващите редове събличат илюзиите за туризма и споделят смелата философия на една българка с латино във вените. Защо абсолютната истина не съществува, на какво ни учи джунглата и защо егоизмът няма място по пътя? Чети надолу и ще разбереш. Запознай се с човека, който ще промени начина, по който пътуваш!
Как избра Южна Америка за свой „професионален дом“?
Не само като професионален дом. Аз принадлежа на този континент! Той събира живот, вибрация, характер и величие. Преди много години отидох в Перу, уж само да науча нов език, и да се прибирам. Идвайки от България в преход, в Перу срещнах огромна палитра от хора – от обслужващия персонал до богатите, и това беше много ценно за развитието ми. Като дете мечтаех да уча физика – това е наука и за енергията. А за мен Перу и цяла Южна Америка са точно това – енергия!
За какво си затваряме очите, когато гледаме екзотиката на чуждите култури?
В Перу изучавах човешкото развитие (human development) и преди да стана водач, исках да се боря с бедността. Нещата, които днес най-много ми помагат в туризма, всъщност съм ги изследвала по съвсем други причини. Затваряме си очите за липсата на интеграция и равенство. Много е лесно да оправдаем тежките условия с думите „това е тяхната култура“. Има огромна разлика в понятието за бедност в Европа и в Латинска Америка. За да разберем истински едно общество, трябва да погледнем отвъд стигмата – да изследваме етносите, техните рисунки и наследство, и реалното човешко развитие. Човекът, за съжаление, рядко се учи от еволюционните си грешки. Идеалите често са просто теории, които се бият сами със себе си, а универсалните права са сложна тема, която изглежда различно навсякъде.
Ти често казваш, че вярваш в човека. Историята на местния човек ли е най-интересната част от пътуването за теб?
Вярвам в човека, да. Но всъщност не антропологията, а географията е най-вълнуващото нещо в моята работа. Релефите са нещо, което винаги ме е привличало. В своя опит съм била навсякъде – от ледовете на Антарктида до саваната. Много обичам да чета Тим Маршал и неговите книги за географията – те дават една съвсем различна перспектива за това как релефът оформя съдбите ни. Ако се замислим, Европа се е развивала по оста изток-запад и изобщо не може да се сравнява с в Африка. Америка, Азия и Африка са се развивали по оста север-юг, което заради разликите в климатичните пояси и релефа променя всичко – бита, културата и характера на самите хора.
Как разказваш дестинациите, за да я усетят приключенците истински?
Обичам да правя паралели, за да осмисляме времето и пространството. Например, Латинска Америка идва едва през 16. век на картата на света. Български домат, с който толкова се гордеем, е чак от 20. век, и е внесен от Южна Америка, където местните изобщо не консумират сурови домати. А когато застанеш пред места като Тикал – монументален, изсечен и павиран от маите – тогава наистина усещаш мащаба на историята и какво е културализацията.
Ти имаш най-големия опит във воденето на наши групи – над 110. Каква е твоята философия за динамиката в една група?
Хората сами по себе си сме склонни към егоизъм, но аз дълбоко вярвам в силата на общността. Не вярвам толкова в личната сила – групата е тази, която казва и определя кой е личност. По време на път се учим на заедност. Например, пиенето в Перу не е просто консумация, то е акт на споделяне. Заедността изисква компромис, за да я има. Дори в езика на местните се крие магия – думите за „ние“ са две. В силата на думите е закодирана и нашата идентичност.
А как се справяш с настроението, напрежението и културния шок на хората, които попадат за първи път на ново и много различно от познатото място?
Когато хората са на ново място, те реагират първосигнално на непознатото. Моята най-важна роля тогава е да им давам сигурност и спокойствие. Едно интересно наблюдение е, че обикновено се дразним на непознати ситуации или хора, с които имаме общи качества.
Как балансираш номадския живот с личния си свят?
За мен котвата са природата и семейството. В личен план също се уча непрекъснато от най-близките си – дъщеря ми например е тотално различна от мен, което е прекрасно и ми дава още една гледна точка към света. А джунглата е това, което ме презарежда. Когато съм с група в Амазония, винаги се отделям за момент сама, просто за да абсорбирам енергията на мястото. Но въпреки натоварения ми с пътувания график, ще работя това, докато мога!
Имаш ли своя лична мечта за дестинация, която още не си посетила?
Аз съм цивилизационно християнка и християнството живо ме вълнува, затова много искам да видя Етиопия. Аз съм зодия Близнаци, въздушен знак, и такива места по странен начин ме заземяват.
Коя е най-голямата заблуда на съвременния индивидуалист, който тръгва на пътешествие, за да „намери себе си“?
Че „той е най-велик“ или че всичко зависи от него. Никой не е най-велик, както и никое място не е „най“. Когато попаднем в джунглата, в Андите, или дори в саваната, индивидуалното его се стопява. Там разбираш колко си малък пред географията и пред общността. Вярвам, че абсолютната истина не съществува – тя е реалността, пречупена през безброй гледни точки.
