Запознай се с Ивайло Хранов: Да прелистиш света
Ивайло е нашият водач-енциклопедия. Той разказва дестинациите си с патос като на големите турски автори, които превежда на български. Да разлистваш страниците на всяко място с Ивайло си е приключение в приключението. И сигурни сме – пътешествието ти с него ще е от онези романи, за които дълго ще говориш. Запознай се с Ивайло!
Каква е разликата да „тръгнеш“ за някъде и да „пристигнеш“ там?
В пустинята научих една поговорка: керванът вървял, вървял, но на третия ден арабите спрели и отказали да продължат. Останали там 3 дни. Трябва да изчакаме, за да могат душите ни да настигнат телата ни. Минимум 3 дни са нужни, за да превключим и да осъзнаем, че сме излезли от ежедневието. Живеем твърде динамично и ни е все по-трудно да наваксаме. Точно затова никога не питам пътешествениците с какво се занимават – отишли сме далеч, за да се потопим в мястото. Това е нашето бягство.
Повечето ти дестинации са с акцент върху градовете и културата. Какво в градската среда те впечатлява най-много?
Хармонията в градската среда. В Сингапур например има небостъргачи, които са като разкъсани от островчета зеленина – от тях извира растителност. Върнали са природата в града по особен начин. Харесват ми градове, които са по човешки размер. В Европа е така. Културните напластявания също са ми важни – ако нещо е останало от предишни епохи, как то е адаптирано в съвремието. Например един Пловдив, който ни е под носа, е уникално съчетание от епохи.
Има ли нещо, за което би променил в съвременния начин на пътешестване?
Изумява ме как в ерата на Instagram хората дори не го отварят да видят къде отиват. Това, че си чул, че е много готино, не означава че е твоето „много готино“. И въпреки това, на мен например навсякъде ми харесва. И не е задължително да е хубаво, за да ми харесва. Да се предизвикваш да ходиш на неочаквани места е смисълът на пътуването. Пътуването е и учене. Крайно време е да научим за света какъвто е, а не да ходим само там, където ни е удобно. И ми се иска това културно разнообразие по света да се запази, а не да се преформатира по образа на западния турист.
Кои са местата, които за теб са били най-добри учители?
Случи ми се една интересна поредица. Първо бях в Куба и само 10 дни по-късно попадам в Иран… за 43 дни. В Куба животът, алкохолът, танците и сексът са навсякъде. Докато в Иран всичката тази освободеност е забранено да е на показ. Тези контрасти в напълно различни вселени са шамар след шамара. Първо главата ми се завъртя в едната крайност, после в другата. За да разбера, че никоя от тези две крайности не е „моето“, а принадлежа някъде по средата.
И все пак, не ти ли се иска понякога да засилиш контраста на света, който виждаш?
Колкото повече виждам контрастите, толкова повече те изпъкват. Харесва ми днес да съм в мегаполиса, а утре да съм някъде в пустинята на десетки километри от цивилизацията. Ние тук живеем в златна среда – не сме мегаполис, но не сме дивотия. Не сме точно Европа но не сме и Ориента. Нищо не ни е твърде чуждо, затова и смятам, че по правило лесно трябва да абсорбираме реалността навсякъде по света.
Има ли място, на което реалността е трудна за абсорбиране?
Възприятието ни за Куба е ретро коли и палми – символ на тропически лукс. Обаче в Куба тези коли са със скоростна кутия на Жигула и в най-добрия случай – с двигател на Волга, защото само с това разполагат. На снимките в социалните мрежи не виждаш беднотията, която Е Куба. Хората често не очакват това, преди да отидат и да се сблъскат с истината. И ако реалността не ти каже нещо за мястото, ще ти каже нещо за теб самия – когато някой местен ти проси 1 долар, ще разбереш каква свобода е изобщо да имаш 1 долар.
Какво прибираш в куфара си, когато се връщаш от далечно място?
Книги. Обичам да чета романи и поезия от местни автори. Често вкъщи си нося и изкуството на местен художник. В Пенанг има една художничка, от която все си взимам принтове. Трупам ги вкъщи, защото в момента нямам къде да ги изложа. И последния път тя ми каза – „Това вече го имаш“. При хилядите хора, които минават през ателието ѝ тя беше запомнила какво съм си купувал точно аз! И въпреки, че се заинатих и си го купих отново, тя беше права – вече го имах.
А каква е връзката ти с музиката?
Аз съм меломан и често си правя графика с пътуванията ми, като се съобразявам с концертите, на които искам да отида. За мен всичко, което се случва на сцената е свещенодействие, и без значение дали гледам танцът на дервишите или изпълнението на някоя рок звезда – притихвам и потъвам напълно в творчеството им.
Кой си ти, в малкото дни, когато можем да те намерим в София?
Съсел. (смее се) Обичам да си стоя вкъщи и да чета. Постоянно се разкъсвам между желанието ми да ошетам колкото може повече свят и да изчета колкото може повече за тоя свят. Вече знаете кое от двете е взело превес.
