Как да чуеш непознатото? Запознай се с Ивайло Тонев.
Планински водач. Любител орнитолог. Търсач на честоти, които не всяко ухо улавя. Ивайло не просто минава през местата – той ги чува. Той е проводникът на онези нерафинирани човешки истории, които дават душа на всяка точка от картата. Човекът, който ще свали от раменете ти тежката раница на стереотипите, за да направи място за чистото любопитство. Запознай се с Иво, който превръща всяка географска ширина „вкъщи“!
Кое е последното място, на което беше за първи път?
Сокотра. Пътят дотам беше истинско препятствие, но всяка спънка си струваше. Това е сбъдната мечта. Там не става въпрос просто за сурова, недокосната природа. Истинското откритие са хората. Те носят един напълно различен, почти забравен светоглед. Традициите им са архаични, но когато се вгледаш – крият дълбок, изначален смисъл.
А къде сърцето ти е пуснало най-дълбоки корени?
Индия беше едно от първите места, които подпечатах в паспорта си и има специален статут. Но смятам, че сърцето ми принадлежи на Иран. Още първия път, преди много години, когато отидох с автобус до Техеран усетих, че това е дестинация, в която мога да живея. Иранците чупят бариерата с теб на петата минута след като се запознаете. Няма други такива хора – толкова топли и уютни. Иран е и мястото, което може истински да ме разчувства, и то не толкова заради историята, която започва отпреди летоброенето, а заради неговите хора.
Кои места в Иран успяват да те разтърсят най-силно?
Гробницата на поета Хафез в Шираз. Самото пространство е пропито с неговата аура и колкото повече потъваш в думите му, толкова по-тежка и плътна става емоцията. А другото… мостовете на Исфахан. Там вечер се случва магия – хората просто се събират спонтанно и пеят. Това е техният тих бунт, тяхното пространство на абсолютна свобода, което дори строгите власти не смеят да докоснат. Наелектризиращо е. Чист, челен сблъсък с духа на един велик народ.
Как едно „момче от полето“ се влюбва в планината?
Когато един човек от крайдунавския Белене за първи път се качи на Седемте рилски езера… гравитацията спира да работи. Останалото е история.
А как дойде решението тази любов да се превърне в професия?
Всичко започна от един документален филм по телевизията. Гледах го и бях хипнотизиран от самата философия на професията – човечността, отговорността, безусловното доверие, което се ражда там горе. Исках точно това – да водя хората с отношение, а не просто да ги превеждам по маршрута в онзи сух, „балкан-турист“ стил. Хванах се за тази идея в един момент, в който животът ми беше малко като вакуум – без работа, без връзка. Буквално скочих в неизвестното. Изкарах курсовете, пътувах от Белене за всяко интервю. И някак, всички парчета от пъзела си дойдоха на мястото.
Как пътешествията пренастроиха вътрешния ти компас?
Пътищата из Близкия Изток и Индия неизбежно изострят интуицията ти за невидимото. Там припознах много от езотеричните идеи за живота. Разбрах, например, че Овенът в мен е парадокс – уж импулсивен, а всъщност много спокоен. Но пламне ли веднъж този пожар, няма гасене (смее се). Започнах да се доверявам на сънищата си като на реален компас – някои от тях буквално са чертали посоката ми в ключови моменти. Аюрведа също остави своя отпечатък, като ме научи на уважение към това, което даваме на тялото си. Може би една от многото причини да съм вегетарианец.
Върни ни назад във времето: как разви умението си да възприемаш света през слуха си?
Ритъмът и звукът винаги са били водещи за мен. Започна още в детската градина с пеенето в хор, а след това ритъмът премина в тялото чрез танците – спортни, народни, латино… Всъщност, точно народните танци и планините ме събраха с Калоян, а тази среща пък ме доведе в семейството на CED Adventures. Случайностите имат своя желязна логика. Времето ме научи на нещо много важно: очите често лъжат, те се плъзгат по „опаковката“. Най-истинското, най-достоверното пътуване минава през слуха и ароматите.
„Чуваш“ дестинациите, в които пътуваш. Но още по-интересно – какво ти говорят птиците?
Да, обичам птиците. Любопитството ми да разпознавам звуците ме отведе чак до Норвежкия институт за изследване на природата, където всеки юни участвам в мониторинг на птиците на Норвегия. Сам съм в дивото, вечерям риба треска от рекичките и се отдавам на пълен рисет… и просто слушам природата.
Каква е рецептата ти за пълнокръвно приключение?
Най-вълшебните пътувания са ми се случвали като дръпна спирачката и се пусна по течението. Когато не знам къде ще спя утре. Ако пътувам сам, предпочитам дългите пътувания. Те ти позволяват да вникнеш и усетиш дестинацията, за което спред мен трябва да се потопиш в мястото за поне 10 дни. Да изпиеш едно узо с дядото от селото и да му чуеш историята, да играеш с местните деца на ливадата, да опиташ домашните гозби. Изобщо „да се отъркаш“ в местните, така че да разбереш културата им и да се прибереш вкъщи с част от нея. Или душата ти да открие ново „вкъщи“.
