Запознай се с Калоян: Изкуството на свободата
Той е Малкият принц, заради детски искреното и нестихващо любопитство към света. Той е и Дон Кихот, защото животът му гравитира около свободата. Но преди всичко – той е Калоян! Това е човекът, който усеща и пресъздава всяко място така, че да го видиш със сърцето си. Защото „най-същественото е невидимо за очите“. Да пътешестваш с Калата е да се потопиш в неговата артистичност и да се заредиш с хумора му. Но най-ценното е, че ще се почувстваш наистина свободен!
Къде в живота ти стои изкуството?
Голяма част от нещата, на които мога да се възхитя, са под една или друга форма изкуство. Това са аналоговите неща, създадени без обективна причина. При мен изкуството се проявява в 10 години танци из салса средите, подрънкване на китара, импровизационен театър. Случва ми се и да попея, когато обстановката предразполага. Изкуството има много централно място в живота ми – едновременно го консумирам и се изразявам чрез него.
Как от последовател се превърна във водач?
Първият ми контакт със СЕД Адвенчърс беше Перу, разбира се с Мария. Група приятели се бяхме решили да отидем до Перу, но дори не ни беше хрумвало да е организирано и с водач. Една от дамите в компанията ни вече беше пътувала със СЕД и уверено каза „тия са различни!“. И както бях скептичен към организираните пътешествия – съвсем скоро заминах и за трекинга в Йордания с Калина. Случайно бях карал курс за екскурзовод… с опознавателна цел, както всички други курсове на които съм се записвал. А като добавим и познанията ми по испански език – оказа се, че тези пътешествия са си били направо интервю за работа.
Има ли момент, който смяташ за повратна точка в живота ти?
Локдауна. Това беше период на равносметка, смяна на приоритетите и на откъсване от корпоративното. Пътешествията бяха сложени на пауза и ако исках доходи, най-сигурно беше да се върна в IT бизнеса. Но при тази мисъл физически усещах как ми се затяга каишката около врата. Тогава реших да си прекарам времето в Луково, докато бурята отмине. Направих си градинката, стегнах си къщата в гората. Разхождах се из Балкана, и дори се зачетох в тежката руска литература – нещата за които все не стигаше време в ежедневието. После постепенно света започна да се отваря и това ме заведе на нови места с групите ми – в Танзания, Мексико и Азорите.
Как изглежда любовта насред динамиката на толкова активно пътешестване?
От всичко, което ми даде през годините тази професия, съм най-благодарен за това, че ми даде Нея. Срещнах моето момиче по време на едно от пътуванията с група. Метафорично ако живота ми е полет, Тя е светлинката която ми дава ориентир. И двамата сме пътешественици, което е предпоставка за взаимно разбирателство както когато сме заедно, така и когато сме физически разделени.
„Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш“ или тя е колективно занимание?
Естеството на работата ми като водач ме кара да се чувствам свободен. И тази свобода в голяма степен идва от стабилния гръб на хората в офиса, които в напечена ситуация реагират като контролния център на NASA. За мен е привилегия да съм част от толкова колаборативен екип, в който вместо всички да се състезават като хрътки, се държат ръка за ръка.
Заобичал ли си някое място?
Нямам кратък отговор на този въпрос. Има места, на които седиш, наблюдаваш и дори „уау“ не можеш да кажеш. Оставаш безмълвен и позволяваш на мястото да общува с теб по негов си начин. Ледникът Перито Морено и водопадът и Игуасу са такива места. Друго несравнимо преживяване е на един от вулканите в Никарагуа – седиш на ръба и долу в гърлото му виждаш лавата. Също, Серенгети – когато целият ти хоризонт е зает от миграцията на хиляди антилопи гну и зебри. Вече стана ясно, че съм от хората, които се впечатляват от творенията на природата, а не на човека (смее се).
Къде са корените на възхищението ти към природата?
Не знам дали може да се каже точно къде – то си е било процес, развиващ се във времето. Първото прехласване от близък контакт с природата, за което сега си спомням е, когато леля ми и чичо ми започнаха да ме водят на диво, морско къмпингуване на Иракли. После дойдоха и планинските преходи с приятели, а след тях и идиличният живот в гората на Искърското дефиле…. за да се стигне до пътешествията със СЕД Адвенчърс, където се срещнах с природни творения, за които няма думи.
Ако животът ти беше песен, коя щеше да е?
В една испано-езична песен се пее „ако скочиш, ще живееш“. Два пъти в живота ми се случи да скоча в неизвестното. И двата пъти скокът се превърна в полет.
