Запознай се с Боряна: „Има време!“
Боряна е от хората, на които и минута им е много, за да ти оправят настроението. А сега си представи да си с нея на двуседмично приключение… Тя е неуморният акумулатор за околосветска веселба и най-духовитото попълнение в екипа ни. Но не бъркай шегите ѝ с лекомислие. Тя ще ти разкаже всяко място така, че да го заобичаш, защото познава хората му по-добре, отколкото те самите се познават. И ще ти припомни да отстъпиш от педала с газта, да си обуеш джапанките и да си живееш живота на максимум. Защото има време. За всичко!
Ти водиш някои от дестинациите си вече цяло десетилетие. Как се поддържа пламъкът към местата, които познаваш до последния детайл?
Всичко е въпрос на емоция. Смятам, че когато обикнеш хората на една страна, обикваш и самата нея. Ако нямам вълнението, че сякаш се завръщам у дома, всичко става монотонно и досадно. И въпреки, че дните в програмата са си все едни и същи, детайлите се променят. А пък други неща ми е хубаво да се повтарят… Тук-там вече знам точно в колко часа ще мине някой интересен местен, и се вълнувам да го покажа на групата!
Къде на картата на света емоцията ти е най-силна?
В Камбоджа. Вече съм била над 30 пъти в Ангкор Ват и повярвайте ми – всеки път се вълнувам наравно с хората от групата, които го виждат за първи път! Имам си и традиция: винаги, когато ми предстои пътуване до Ангкор, си купувам нова рокля, с която да го посетя. Но има и още – Камбоджа ме научи и на нещо много дълбоко: Когато се сблъскаш с историята на камбоджанския геноцид, а после видиш абсолютното смирение на същите тези хора, ще ги попиташ „Как така?!“. А те ще ти отговорят „Очите на човека са сложени отпред“ – за да гледаме напред.
Пътуванията срещат ли те с различни философии за живота?
Постоянно. Начинът, по който хората се отнасят към света, е дълбоко свързан с тяхната религия и култура. В Нова Зеландия например бях впечатлена от маорите – там всяко семейство има свещен дълг да се грижи за някое поточе, вулкан, пещера и т.н. Това е невероятно усещане за свързаност и уважение към природата.
Какво се случва в главата ти преди да заминеш някъде като водач?
Подготвям се с месеци за всяка нова дестинация. А и преди всяко пътуване все още имам „сценична треска“. Няма втори шанс да направиш добро първо впечатление, така че моментът на срещата ми с групата за мен винаги е най-интензивен. Пътуването започва с добра идея и перфектна организация, но накрая хората помнят едно – настроението и изживяването, което им е създал водачът.
За теб се носи един забавен мит: „Не гледайте как е облечена Боряна, облечете се както ви е казала“. Каква е историята зад него?
О, да, редовно го чувам (смее се)! Истината е, че аз винаги съм със свръхбагаж, и всеки ден съм с различен тоалет, че дори и по два. Но те изобщо не са съобразени с климата. Бях с дъщеря си на най-високия връх в Португалия, температурата беше около 8 градуса. Всички около нас бяха с екипировки и ветровки, а ние двете – по рокли с презрамки, готови за снимка! Когато си купувам нова рокля, в главата ми веднага изниква дестинацията – „тази ми е за Рио, тази е за Португалия…“. Понякога стягам куфара месец по-рано и когато го отворя на място, сама се изненадвам какво съм сложила вътре. Но пък сутрин съм готова за точно 3 минути! Интересното е, че редовно забравям да си взема чорапи и взимам на заем. Все пак живея по джапанки (смее се).
Къде е най-вероятно да намерим Боряна – в природата или в града?
Природата за мен е равна на пущинак! Нашите приключенци редовно се шегуват, че при мен всяко усилие в природна среда трябва да е оправдано от достигането на добър ресторант или бар накрая. Казват ми, че съм „плажарка“, а не планинарка – качването и спускането просто не са моето. Въпреки това, Нова Зеландия ме изненада: там направихме един преход от цели 20 километра, и всяка стъпка си заслужаваше великите гледки! Но моята най-естествена среда си остава градът. В него виждаш истинското лице на страната. И когато се връщаш многократно, виждаш как градът се развива – той е жив организъм. В Банкок например животът буквално ври във вертикала.
Бързият свят, в който живеем, променя ли начина по-който хората пътуват?
Моето поколение е малко пренавито – всеки трябва да е най-добрият, най-богатият, конкуренцията е огромна. Това много ни пречи да спрем, да се насладим и просто да изживеем момента. Често се притесняваме за неща, които още дори не са дошли. Сао Томе и Принсипи, например е място, което ни учи да поспрем. И въпреки, че много хора се мръщят, че икономиката на островите е по-скромничка, те ни дават най-големия лукс на нашето време – уединението. Моя лична философия е, че винаги и за всичко си има време. Като мантра го повтарям.
А случвало ли ти се е да „няма време“?
Да, когато бях бременна с дъщеря ми. Казвах си, „има време, има време“, а тя реши да изпревари времето с цели 25 дни. Когато ни изписаха от родилния дом, нямахме нищо готово. Трябваше директно оттам да отидем в мола, за да купуваме шишета и неща от първа необходимост. И все пак… всичко се подреди.
Свикнали сме да те виждаме с този огромен заряд. Къде, обаче презареждаш батериите?
В България имам огромен социален кръг, динамичен живот и вътрешно винаги съм си на 25 години. Но моето истинско убежище е Португалия, където вече доста години живея. Тук намирам безвремието и спокойствието на малкото градче, което ме презарежда, за да яхна бодро самолета към следващата точка на света!
