Самото име на Патагония си остава синоним за приключение, но истинските пътешественици жадуват да потънат в дебрите на величествената Северна Патагония: едно от последните наистина диви места на Земята. Единственият начин да стигнеш до него е по авантюристичния път Каретера Аустрал, който прекосява 1270 километра от най-труднодостъпните места в Чили, за да те отведе до природни чудеса като вулкана Чайтен, Мраморните пещери и Висящия ледник в планинския национален парк Кеулат.
За нас е чест да те запознаем с една от заклетите пътешественички на CED Adventures, която ще ти разкаже със свои думи за тези места. Ели Тодорова изпъква дори сред нашата елитна общност със своята страст за приключения и неизменна готовност да стигне още по-далеч, до границите на познатото.
Кога и как се роди желанието ти да посетиш Северна Патагония?
Още след първото ми пътуване до Южна Патагония с вас през 2016 г. бях сигурна, че ще се върна. Тази сурова и необятна земя ме беше омагьосала завинаги. Когато през 2019 г. заминах за сватбата на моя братовчедка в Сантяго, бях решена, че няма да се върна без ново патагонско приключение. Идеята за самостоятелно пътешествие узря още тогава, а новината, че вие започвате проучвателно пътуване в малко познатата Северна Патагония, окончателно наклони везните. Не сгреших — това се оказа едно от най-добрите решения, които съм взимала. А началото на тази година ми поднесе и щастието да се върна отново там с вас, като обогатих познанието си за района и посетих нови места.
Какъв беше първият ти досег със Северна Патагония?
Полетът ми кацна в малкото летище в Балмаседа. Там ме чакаше Йън – англичанин, който се бе преместил да живее в Патагония, влюбен в дивата ѝ природа. С него потеглихме по известния път „Каретера Аустрал“ — Южната магистрала. Асфалтът свърши почти веднага и се озовахме сред тюркоазени езера, млечносини реки, есенни гори и ледници със син блясък.
Кое място те впечатли най-много тогава?
Национален парк „Лагуна Сан Рафаел“ – една от най-екологичните зони в света. Там видях ледника Сан Рафаел и Мраморните пещери в езерото Генерал Карера. Природата там е величествена – смес от гори, ледници, езера и сурови планини. Навсякъде цареше усещане за нещо недокоснато, почти извън времето.
Имаше ли нещо екстремно във второто ти приключение?
Да, определено. Уникалното пътуване до ледника Леонес. Заедно с братовчедка ми потеглихме по река Леонес със скоростна лодка, управлявана от френския алпинист Филип Ройтер – истинска легенда в района. На места бързеите бяха толкова бурни, че само майсторските му маневри ни спасиха от окъпване. А после ни предстоеше трек през долината, гората и морените до самото езеро, откъдето се качихме на втора лодка и стигнахме буквално под ледника Леонес.
Как изглежда ледникът Леонес отблизо?
Внушително. Огромни ледени езици се спускат между планински върхове, някои от които достигат над 3000 метра. Тюркоазеното езеро в подножието му отразява всеки цвят и всяко облаче. Това е място, което не можеш да забравиш — дори когато се върнеш физически, умът ти остава там още дълго.
Какво е цялостното усещане да си в Северна Патагония?
Това е място, където човек винаги изглежда по-малък от другаде. Пейзажите са монументални. Вятърът – постоянен, наричат го „памперо“. А тишината — дълбока. Това не е просто пътуване, а среща с един свят, в който природата диктува всичко.
Би ли се върнала отново?
Без колебание, но човек трябва да си дава ясна сметка какво харесва и търси. Патагония е земя на крайности – или се влюбваш в нея завинаги, или се чудиш защо си пропътувал тези хиляди километри. Аз явно принадлежа към първата група. Това място е приключение, урок по смирение и вдъхновение в едно.
