Запознай се с Крис: Животът е документална комедия
Вероятно си го виждал на екрана или си чувал за годините му в школата на Барселона редом до Меси и Пике. За социални хамелеони като Кристиян обаче, рамките на един сценарий или футболно игрище бързо отесняват. Затова днес той излиза извън светлините на прожекторите и атакува някои от най-вълнуващите места на планетата. И ще ти покаже Централна Америка както само той може – като на кино. Да пътуваш с Крис е като да гледаш Discovery Channel на живо. А най-хубавото е, че в този филм няма паузи за реклама. Запознай се с новият водач в семейството на CED!
Как от „Полицаите от края на града“ стигна до приключенията накрай света?
Това, че израснах в Барселона ме направи космополит от малък. Често ме питат кое е любимото ми място, и аз винаги отговарям: „на Земята“. За мен всяко място е специално и си има собствена енергия. Но може би Южна Америка намирам за особено специална заради уникалната комбинация между природа и култура, която за мен е един нов прочит на европейската. Темпераментът и топлината на хората там са несравними. И… всеки, който се е качил на въртележката на пътешествията знае – няма слизане от нея!
Ти си едновременно актьор, модел, спортист и водач. Възможно ли е въобще да се съчетаят толкова алтер-егота?
Явно добре владея мултитаскинга (смее се). Любопитството ми към света е твърде голямо, за да се огранича само в едно нещо. И вече доста години балансът безотказно работи. Но разбира се, толкова динамика изисква и сериозно презареждане. Да отида сам в гората ми възстановява най-бързо силите. Морето също има своя чар, но то не е така живо – обичам буквално „да хвана гората“. Търся релакс без очаквания. Много се зареждам също от добрият и качествен сън, от спорта, дългите разходки. Обичам да пътувам сам и да откривам нови места и нови възможности, комуникация и бизнес.
Каква е формулата ти за пълноценно пътешествие и къде според теб грешим, когато опознаваме нови места?
Забелязал съм, че когато българинът пътува, често се подхлъзва първо да търси негативното в мястото. Според мен, когато пътуваме, трябва да се потопим в средата, да се опитаме да я разберем, без да съдим. Също мисля, че преживяванията са това, което сплотява. Навсякъде, където отида, най-интересни са ми антропологията, психологията и революцията на съзнанието. С една дума – хората! Обичам да снимам и фокусът на обектива ми е предимно върху местните. Когато пътуваме е важно да се изкачваме по емоционалната пирамида на Маслоу и да развиваме духа си. Иначе рискуваме да попаднем в „идиокрацията“ на новото бъдеще.
Как според теб епохата на „бъдещето“ и социалните мрежи влияят на очакванията ни за света?
Рекламата, киното и всичко което виждаме в социалните мрежи доста ни манипулира и поставя нереални очаквания. Свикнали сме да виждаме идеалните снимки от различни екзотични места, и ако се влияем от тях, често ще се разочароваме. Дори и на най-перфектния плаж в Мексико има някое водорасло. Не е като от снимките – много по-хубаво е. Защото е истинско.
Актьорският ти усет променя ли начина, по който усещаш и „четеш“ новите места и култури?
Киното по света дава много информация с какво ще се срещнем е една култура. Обичам да гледам кино от дестинациите, преди да съм отишъл, за да повдигна малко завесата предварително. В Мексико дори направих документален филм по своя идея, посветен на уличния футбол. Снимах на игрищата в гетата, които според мен дават детайлна представа за ценностите и предизвикателствата в живота на местните.
Как изглежда „у нас“ след като вече добре си опознал как е „по света“?
България е страната на неограничените възможности. Смятам, че като общество имаме три качества, които ни пречат – страх, завист и срам. Превъзмогнем ли ги, всичко ще бъде различно. Но и „по света“ нещата са пълна бъркотия. Забавно е да правиш паралели – понякога си мисля, че човечеството още живее в Римската империя.
Като човек, който търси автентичното, оптимист, реалист или песимист си за бъдещето?
Обобщавам вече цели няколко поколения с „генерация таблет“. Усещам как спираме да изследваме реалния свят, как навсякъде по света се появяват еднакви кафенета, хотели и ресторанти и постепенно заличаваме автентичността на местата. Но оставам оптимист, защото съм намерил антидота – да пътуваш, за да развиеш чувствителност към детайлите, критично мислене и да приемаш различното. Затова просто стягаме багажа и тръгваме!
