Играта на вземане-даване: Запознай се с Бо

Играта на вземане-даване: Запознай се с Бо

Боряна всички си я знаем като Бо. Интересно, че на доста езици казваш „бо“, когато искаш да изненадаш някого. Именно това е нашата Бо. Изненада! Това е човекът, който вярва в неслучайните случайности, и за когото „риск печели“, но никога не губи. Тя е спокойната вода, която те понася към бурно приключение. Елегантният пълководец, който докато ти помага да завладееш света, напълно неусетно те учи: на търпение, приемане и уважение към всяко място. И ти показва как понякога да даваш те изпълва много повече от това да получаваш!

Кога започна твоят „флирт“ с пътешествията? Всичко започна след една бригада в САЩ, която за мен беше истинско Work and Travel. Докато повечето хора бяха там основно, за да работят и да спестяват пари, аз изхарчих абсолютно всичко, което бях изкарала, за да обикалям Щатите. И смятам това за най-добре изхарчените ми пари. След това прекарах 7 години като стюардеса, базирана в Дубай, което означаваше пътуване из целия свят. През този период пътуването беше начина ми на живот, но въпреки това не ми омръзна да попадам на ново място всяка седмица. Ти ли си избра да станеш водач, или съдбата вече го беше отредила вместо теб? Това беше серия от „случайности“, които всъщност изобщо не бяха случайни. Бях се върнала от Дубай и се чувствах на кръстопът в професионален план. Не вярвах нито в таро, нито в руни, но попаднах на такова събитие и ми казаха: „Имаш нещо, което знаеш и можеш, и ще го предадеш нататък.“ По-късно, на друго таро събитие чух абсолютно същото. Тогава още не разбирах какво означава. Малко след това се запознах с Наси съвсем случайно – на един арт базар. Тя ме насочи към CED Adventures и… останалото е история.

Рискът равен ли е на приключение?
Аз генерално обичам рисковете. Когато пътувам сама често тръгвам нанякъде без всичко да ми е организирано под конец. За мен адвенчър елементът е много важен – трябва да има лек „гъдел“, онази несигурност, която те държи жив и буден.

И в този ред на мисли, имаш ли история, в която „адвенчър елемента“ доооста те е събудил?
Имам едно по-екстремно преживяване, при пътуването ми с приятели до Виктория Фолс. От работа (разбирай, полет) директно скочих на следващия самолет до Лусака, Замбия. След това изминахме много дълъг път по нощите, спукахме гуми, и най-накрая стигнахме до лоджа ни край Виктория Фолс – само за да разберем, че той всъщност е затворен. Все пак успяхме да намерим подслон за нощта в Ливингстън… Когато разказвахме на местните за случката, те всички се ококорваха на смелостта (или глупостта) ни. Оказа се, че никой не смее да пътува по този маршрут през нощта, защото гъмжи от въоръжени бандити. Това е малко като казуса „не е страшно да си сам в тъмното, страшно е да не си сам в тъмното“.

Често хората само „взимат“, докато пътешестват. Но как можем и да „даваме“?
Моят начин да „давам“ беше доброволческото ми пътешествие из Западна Африка. Живях там близо 3 месеца и обиколих 4 държави. И въпреки, че идеята на доброволчеството е да даваш, от него можеш и много да си вземеш. Цялото преживяване промени мирогледа ми, научих се да ценя малките неща и да не ги взимам за даденост. Научих се да не мрънкам за малки и незначителни неща, и че повечето неща всъщност са незначителни. Научих се да не съдя.

Коя си ти, когато не си на път?
Майка на пудела Тофи (смее се). Фууди, защото обичам да обикалям новите кафенета и ресторанти в София, които често са отворили, докато съм била на път. Също напоследък съм голям фен на добрия сън и на реформър пилатеса… когато имам време.

Ти имаш доста развит усет към модата и естетиката. В гардероба ти има ли някое традиционно облекло от далечно място?
Бях си купила виетнамска копринена носия, която по-късно размених за африканско облекло в Гана. За мен облеклото не е просто визия. То показва отношение, уважение към мястото и културата, в която се намираш. Или донася малко от тази култура вкъщи и я популяризира.

Къде отиваш, за да се презаредиш и вдъхновиш?
Ню Йорк. Градът, в който мога просто да вървя по цял ден и да не ми омръзне. Толкова наситен с култури, ресторантчета, кафенета, енергия. Градът, който никога не спи и в който винаги има какво да правиш. Задължително се връщам там най-много на всеки две години – много ме зарежда.

А къде е най-доброто парти?
На Карибите, със сигурност! За мен те са абсолютната парти дестинация, и то на фона на феноменална природа и безкрайно синьо море. Тази дестинация е много по-различна от другите места, на които съм била, или които водя. Там енергията е съвсем друга – лека, ритмична и цветна.

И понеже дойде време за последната глътка от това интервю, а ти обичаш хубавите питиета… Ако беше коктейл, кой щеше да си и защо?
Еспресо мартини. Не е сладко, а горчиво. Дава ти енергия, събужда те… и идва в красива чаша. (смее се)

Щастието е реалност минус очаквания: Запознай се с Яни

Щастието е реалност минус очаквания: Запознай се с Яни

Християн, или както ние си го наричаме – Яни, е от хората, с които можеш да се разбереш само с поглед. От онези хора, които имат вроден такт, интуиция и адаптивност… които са изградени от любопитство и истинско разбиране към „другия“. Запознай се с един от най-новите ни претенденти за околосветски-седски завоевател. Накъдето и да те поведе Яни, сигурно е че ще стигнеш чак до най-съкровените кътчета в душата на мястото. Ще опознаеш истинската дестинация – с пейзажите от картичките, но и с понякога неудобната реалност. И ще я обикнеш. Не заради очакванията, а заради реалността!​

Освен страстта към пътешествията, какви други „страсти“ имаш?
Имам голяма страст към храната и най-вече готвенето. Обичам да експериментирам и кухнята ми е перфектната експериментална сцена.

Когато пристигнеш на ново място, къде първо отиваш да ядеш?
Където и да отида, винаги започвам поръчката си с „дайте ми да опитам нещо типично от тук“. Имам забавна случка в Перу, когато при тази молба получих пиле с ориз. За нас – банално, за перуанците – специално (смее се). Но разбира се, че имаше и севиче!

Кое място е на върха на класацията ти „любими“ и защо?
Краткият отговор е Виетнам – заради храната. И Перу – заради природата.
Дългият отговор… Забелязал съм, че хората силно се привличат от категоризиране и класиране на общо взето всичко, включително дестинации. Но не го намирам за правилно. Магията на всяко място е различна. Да сравняваш кой водопад е по-впечатляващ или коя планина по-красива е като да сравняваш бутилки с качествено вино. Всяко е уникално и е въпрос единствено на вкус кое ще те опияни най-силно.

А тогава в какво се изразява магията на мястото?
Магията е в историята на мястото и в духа, който то носи. Винаги любопитствам какъв е контекстът на сегашната реалност, като започна от хората, и понякога разнищвам назад до буквално движенията на тектоничните плочи (смее се). Изумително е колко определящ е релефа. Например Андите взимат и дават и то не само в Перу, а на целия континент. От едната страна блокират дъждовете и създават пустиня, а от другата ги концентрират – за да напояват Амазонската джунгла. И с това се предначертават бита и културата с на местните.

С кое сетиво пътуваш?
Вече споменах за любовта ми към кулинарията, така че бих обобщил – с вкуса. Това, струва ми се е най-използваното пътешественическо сетиво след зрението. Но забелязах, че някои хора пътуват със слуха – през ритъма на местната музика – което ми насочи вниманието да започна и да „чувам“ дестинацията.

Какви са ти отношенията с музиката?
Свиря на пиано и се уча на акордеон. Когато си почивам ако не ми се готви, ще свиря. Има същия терапевтичен ефект. Вярвам също, че когато нещо ти тежи, можеш да го трансформираш в изкуство и да се освободиш. Така че използвам музиката и за ободряване. В този ред на мисли, спорта също много ме ободрява.

Какво ти трябва, за да си щастлив?
Само едно – хора. За да споделям. А когато пътувам с група често споменавам формулата „щастието е равно на реалност минус очаквания“, в контекста на местата, които посещаваме. Не всяко място по дестинациите ми е като от туристическа брошура.

„Реалност минус очаквания…“, но все пак нещо успявало ли е да те разочарова?
Всякакъв вид изкуствени атракции без реална културна или историческа стойност, създадени само като машини за пари. Затова не харесвам и зоопарковете, нито пък фестивали, които докарват далечна култура извън изворите ѝ. Трябва не те да идват при теб, а ти да отидеш при тях. Иначе се губи автентичността.

Смяташ ли, че колкото повече пътуваме, толкова повече развиваме любов към дома?
Не съм сигурен за тази формула. По-скоро разсъждавам върху наблюдението на моя „мастър-джедай“ Мария, че пътуването лекува. Промяната на средата не решава всички проблеми, но пък дава нова перспектива върху нещата, което е добро начало. Затова се старая да помагам на всеки индивидуално да опознае дестинацията в дълбочина и да вземе от нея точно това, което търси и истински го вълнува.

Каква е разликата между пътуването в група и опознаването на света сам?
Омръзнало ми е да пътувам сам. В действителност, като си сам се движиш със собствено темпо и не се съобразяваш, но пък в група споделяш вълнението, което зарежда несравнимо! Тази споделена емоция изгражда трайни приятелства, а и на път хората се опознават истински.

Накъде гледа любопитството ти?
Към Русия – огромна страна, която вероятно крие невероятно разнообразие. Смятам, че за да разбереш едно място, трябва да му посветиш поне месец. Затова искам да прекарам по месец в Петербург и някое малко руско селце, за да си оформя сам мнение за руската реалност. И ми е мечта да пропътувам Транссибирската железница. Вярвам, че един ден ще ми се отвори късмета. Все пак аз съм късметлия!