Щастието е реалност минус очаквания: Запознай се с Яни
Християн, или както ние си го наричаме – Яни, е от хората, с които можеш да се разбереш само с поглед. От онези хора, които имат вроден такт, интуиция и адаптивност… които са изградени от любопитство и истинско разбиране към „другия“. Запознай се с един от най-новите ни претенденти за околосветски-седски завоевател. Накъдето и да те поведе Яни, сигурно е че ще стигнеш чак до най-съкровените кътчета в душата на мястото. Ще опознаеш истинската дестинация – с пейзажите от картичките, но и с понякога неудобната реалност. И ще я обикнеш. Не заради очакванията, а заради реалността!
Освен страстта към пътешествията, какви други „страсти“ имаш?
Имам голяма страст към храната и най-вече готвенето. Обичам да експериментирам и кухнята ми е перфектната експериментална сцена.
Когато пристигнеш на ново място, къде първо отиваш да ядеш?
Където и да отида, винаги започвам поръчката си с „дайте ми да опитам нещо типично от тук“. Имам забавна случка в Перу, когато при тази молба получих пиле с ориз. За нас – банално, за перуанците – специално (смее се). Но разбира се, че имаше и севиче!
Кое място е на върха на класацията ти „любими“ и защо?
Краткият отговор е Виетнам – заради храната. И Перу – заради природата.
Дългият отговор… Забелязал съм, че хората силно се привличат от категоризиране и класиране на общо взето всичко, включително дестинации. Но не го намирам за правилно. Магията на всяко място е различна. Да сравняваш кой водопад е по-впечатляващ или коя планина по-красива е като да сравняваш бутилки с качествено вино. Всяко е уникално и е въпрос единствено на вкус кое ще те опияни най-силно.
А тогава в какво се изразява магията на мястото?
Магията е в историята на мястото и в духа, който то носи. Винаги любопитствам какъв е контекстът на сегашната реалност, като започна от хората, и понякога разнищвам назад до буквално движенията на тектоничните плочи (смее се). Изумително е колко определящ е релефа. Например Андите взимат и дават и то не само в Перу, а на целия континент. От едната страна блокират дъждовете и създават пустиня, а от другата ги концентрират – за да напояват Амазонската джунгла. И с това се предначертават бита и културата с на местните.
С кое сетиво пътуваш?
Вече споменах за любовта ми към кулинарията, така че бих обобщил – с вкуса. Това, струва ми се е най-използваното пътешественическо сетиво след зрението. Но забелязах, че някои хора пътуват със слуха – през ритъма на местната музика – което ми насочи вниманието да започна и да „чувам“ дестинацията.
Какви са ти отношенията с музиката?
Свиря на пиано и се уча на акордеон. Когато си почивам ако не ми се готви, ще свиря. Има същия терапевтичен ефект. Вярвам също, че когато нещо ти тежи, можеш да го трансформираш в изкуство и да се освободиш. Така че използвам музиката и за ободряване. В този ред на мисли, спорта също много ме ободрява.
Какво ти трябва, за да си щастлив?
Само едно – хора. За да споделям. А когато пътувам с група често споменавам формулата „щастието е равно на реалност минус очаквания“, в контекста на местата, които посещаваме. Не всяко място по дестинациите ми е като от туристическа брошура.
„Реалност минус очаквания…“, но все пак нещо успявало ли е да те разочарова?
Всякакъв вид изкуствени атракции без реална културна или историческа стойност, създадени само като машини за пари. Затова не харесвам и зоопарковете, нито пък фестивали, които докарват далечна култура извън изворите ѝ. Трябва не те да идват при теб, а ти да отидеш при тях. Иначе се губи автентичността.
Смяташ ли, че колкото повече пътуваме, толкова повече развиваме любов към дома?
Не съм сигурен за тази формула. По-скоро разсъждавам върху наблюдението на моя „мастър-джедай“ Мария, че пътуването лекува. Промяната на средата не решава всички проблеми, но пък дава нова перспектива върху нещата, което е добро начало. Затова се старая да помагам на всеки индивидуално да опознае дестинацията в дълбочина и да вземе от нея точно това, което търси и истински го вълнува.
Каква е разликата между пътуването в група и опознаването на света сам?
Омръзнало ми е да пътувам сам. В действителност, като си сам се движиш със собствено темпо и не се съобразяваш, но пък в група споделяш вълнението, което зарежда несравнимо! Тази споделена емоция изгражда трайни приятелства, а и на път хората се опознават истински.
Накъде гледа любопитството ти?
Към Русия – огромна страна, която вероятно крие невероятно разнообразие. Смятам, че за да разбереш едно място, трябва да му посветиш поне месец. Затова искам да прекарам по месец в Петербург и някое малко руско селце, за да си оформя сам мнение за руската реалност. И ми е мечта да пропътувам Транссибирската железница. Вярвам, че един ден ще ми се отвори късмета. Все пак аз съм късметлия!
