Изненадайте ваш любим или близък човек с най-желания подарък на света: екзотично пътешествие!
Новите ни подаръчни ваучери очакват да зарадват тези, които са заслужили изключителен подарък – създател на спомени.
Ваучерът може да бъде на стойност по Ваш избор!
*Попълнете формата за контакт и ние ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.
Joe Bindloss
Виетнам предлага щедра доза магия от Югоизточна Азия по всяко време на годината, но някои сезони са по-подходящи за пътешествениците от други. Много зависи от това какво търсите от пътуването си – ако желаете да прекарате време на плажа на централното крайбрежие, вероятно ще е добре да се придържате към по-сухите месеци от февруари до юни, преди да настъпи пикът на летните тълпи; ако сте тук, за да се отдадете на трекинг в планините, оптималният сезон е от октомври до март.
Настоящата статия е ръководство, което ще ви помогне да планирате и изберете най-подходящото за вас време за посещение на Виетнам.
Месеците юли и август, които са в разгара на сезона, са най-доброто време за плаж във Виетнам © Andrea Pistolesi/Getty Images
Горещият и лепкав висок сезон от юли до август е най-натовареното време от годината за посещение на Виетнам, което съвпада с благоприятното време за плажуване по централното крайбрежие. Търсенето на полети рязко нараства, а цените на нощувките могат да се повишат с до 50 % в курортни райони като Дананг и На Транг. Резервирайте полети и хотели много по-рано и очаквайте тълпи от хора по плажовете на всички популярни курорти.
Останалата част от страната е топла и влажна, а слънчевите дни са прекъсвани от впечатляващи летни мусонни дъждове и дори от странни тайфуни по крайбрежието. Това не е най-доброто време за посещение на северните райони, тъй като пътеките за трекинг се превръщат в блато, а Ханой и заливът Халонг са залети от проливни дъждове. В календара на фестивалите, през август е Trung Nguyen (Денят на странстващите души, известен също като Vu Lan) по време на който се оставя огромно количество храна за духовете.
Зимата във Виетнам обикновено е по-суха и по-хладна от лепкавото лято, а на север времето може да бъде направо студено, особено на по-високите места. Въпреки това е идеалното време за пешеходно опознаване на Ханой и Хошимин (HCMC), заради умерените температури и ниската влажност на въздуха.
Ако искате да видите по-голяма част от страната, това е също така чудесно време да се отправите към делтата на Меконг и остров Фу Куок, където температурите са топли (не изгарящи), а небето е ясно. С наближаването на април обаче живакът започва да се покачва до неприятни стойности на юг.
Друго предизвикателство при пътуване до Виетнам е фестивалът Тет – официално Тет Нгуен Дан – отбелязващ виетнамската лунна Нова година в края на януари или началото на февруари. Цялата страна е в движение, а цените на транспорта и хотелите се покачват до небето.
През декември фестивалът на цветята, който се провежда веднъж на две години, носи аромат на цветя, представления, вино и музика в Далат, а годишният фестивал на кафето в Буон Ма Туот през март привлича любителите на добрата напитка. Денят на Коледа – известен във Виетнам като Le Giang Sinh – е голямо събитие за католическата общност в Хошимин.
Слабият сезон във Виетнам съвпада с прехода от хладната и суха зима към горещото и влажно лято и обратно. От април до юни и от септември до ноември времето често е неустойчиво, но рядко екстремно. Възможно е да има дни с великолепно слънце, но ще има и дни с дъжд, така че се запасете както за сухо, така и за влажно време.
Тези преходни периоди са подходящи за избягване на тълпите в забележителностите, за спестяване на пари и за опознаване на цялата страна, тъй като времето никъде не е неприятно. Периодът от октомври до ноември е особено благоприятен за разглеждане на островите и скалите около залива Халонг (и неговия по-спокоен и по-малко комерсиален съсед, залива Бай Ту Лонг), с повече сухи дни, отколкото влажни, както и с меки температури.
Провежданият на всеки две години фестивал в Хюе през април, май или юни изпълва историческата цитадела на града с цветове, музика и светлини, а морският фестивал в Нха Транг носи подобно парти настроение в Нха Транг на всеки втори юни. Виетнамските будисти празнуват живота на Буда с екстравагантни улични шествия през май за Phat Dan – най-добре е да ги преживеете в Ninh Binh или Ho Chi Minh City. Любителите на пиротехниката от всякакъв вид се събират в Дананг през юни (или понякога през юли) за експлозивния фестивал на фойерверките в Дананг.
В пред зимния сезон се стремете да бъдете в Ханой на 2 септември, когато Националният празник на Виетнам носи енергични митинги и фойерверки на площад Ба Дин и състезания с лодки на езерото Хоан Кием. Вкусните фестивални ястия се появяват навсякъде по време на Trung Thu, фестивала на средата на есента, през септември или октомври, а драконовите лодки се състезават по водните пътища на делтата на Меконг за кхмерския фестивал Ok Om Bok през октомври или ноември.
David McElhinney
Япония предлага на посетителите си могъщо преживяване със своята завладяваща смесица от традиции и модерност и с оживените си градове и зашеметяващата природа. Без значение кога ще изберете да я посетите, в Япония ви очаква едно незабравимо пътешествие за цял живот. През пролетта цъфтежът на вишневите дървета сакура създава изключителна природна гледка, която превръща страната във видение в розово, привличайки пътешественици от цял свят. През есента започва великолепният сезон на есенните листа койо, а през лятото се отваря двумесечен прозорец за изкачване на връх Фуджи. Зимата е чудесно време за скиорите, тъй като японските писти са покрити една от най-фините „пудри“ на планетата. Независимо дали искате да се потопите в претъпканите улици на центъра на Токио, или да намерите дзен спокойствие сред покритите с дървета планини, в Япония винаги има подходящ сезон за вас.
Ето едно ръководство за избор на идеалното време за посещение на Япония.
Сезонът на вишневите цветове от март до април е пиковият период за пътуване в Япония. Местните жители и туристите се стичат в паркове, градини, и осеяни с дървета потоци, за да участват в ханами – ежегодния ритуал за наблюдение на пролетния цъфтеж. Пикникът под балдахина от вишневи цветове е топ преживяване и за местни и за туристи, а популярните сезонни храни варират от десерти и сладкиши с аромат на вишневи цветове до хлебчета и нудли, наситени с вишневи нотки.
Това е популярно време за посещение на Япония с основателна причина, но трябва да сте с нагласата да видите тази безспорната красота в комплект с недостатъците на огромните тълпи и по-високите цени.
Черешовите дървета са в разцвет само около две седмици, които зависят от метеорологичните условия и местната география, а точното време може да бъде трудно да се предвиди предварително. По така наречения “Златен път” на Япония – популярен туристически маршрут, минаващ покрай източното крайбрежие в центъра на страната – цветовете обикновено се появяват между края на март и началото на април, така че април е доста надежден месец за планиране на „вишнево пътуване“.
Когато увехнат и последните венчелистчета през май месец, за уморените от тълпите туристи остава малко време за отдих. Златната седмица настъпва в началото на май, с топло и слънчево време и поредица от национални празници. Цените на хотелите и самолетните билети се покачват, тъй като в японските градове има тълпи от хора, а общественият транспорт, градските улици, светилищата, храмовете, музеите и другите туристически атракции са претъпкани с местни и туристи.
В планинските райони популярни дейности са пешеходният туризъм, планинското колоездене, каякът, рафтингът и къмпингуването, въпреки че високопланинските пътеки може да не бъдат отворени преди юли.
В градовете сезонът е подходящ за разходки с велосипед, разходки из парковете или питие в roof top градините с барове – отлична локация за релакс с чаша питие е „Омохара Форест“ на 6-ия етаж на търговския център Токю Плаза в Омотесандо, Токио.
През май се провежда и пролетният турнир по сумо в Токио, както и експлозията от култура, която представлява Нощта на изкуствата в Роппонги.
Сезонът на вишневите цветове може да е кратък, но Япония се възползва максимално от него. © Hiroshi Higuchi / Getty Images
Юни и юли са най-добрите месеци за пешеходни преходи в Японските Алпи, а любителите на природата се стичат на открито. Планинските бягства са идеални за приключенски настроени туристи, които искат да избягат от градовете, когато настъпят летните горещини.
В началото на юни климатът е прекрасен, но в края на месеца настъпва дъждовният сезон. Много японски туристи ще се въздържат от качване в планината дори при най-малката заплаха от дъжд, което означава, че горските пътеки ще са спокойни в средата на лятото. По същата причина юни е подходящ момент да се възползвате от по-ниските цени на хотелите и полетите.
Дъждовният сезон отминава през юли, въпреки че влажното и жежко време може да се задържи през първите няколко седмици, носейки сиво и мрачно небе. Фестивалите на фойерверките са голямо събитие в Япония през юли и август, когато се изстрелват десетки хиляди ракети в нощното небе. През юли е и Танабата – фестивалът на влюбените, чиито пътища са се разминали. В този ден местните жители обличат традиционните кимоно и юката и се отправят в търсене на романтика.
Добра идея е обиколката с речна лодка по време на 300-годишния фестивал на фойерверките Сумида-гава в Токио – струва си да се плати високата цена, за да се избегнат огромните тълпи (които могат да достигнат до един милион души).
С наближаването на края на юли става много горещо и влажно; опитните пътешественици се насочват към по-прохладните райони като Хокайдо или Японските Алпи или към склоновете на планината Фуджи, която се отваря за туристи в средата на месеца.
Токио е вълшебен през цялата година, но фестивалът на фойерверките в Сумидагава е горещо препоръчителен. © SHENYANG’s PHOTO / Getty Image
През септември дните са все още топли – дори горещи, но по-малко влажни. Макар че по това време на годината през страната често преминават тайфуни, големите градове са добре подготвени за справяне с тях, което прави септември добро време за пътуване в Япония. Крайбрежните градове като Камакура и Шимода на полуостров Идзу предлагат перфектната комбинация от слънчеви следобеди и умерено топла вода – перфектната коминация за посещение на плажовете в тези градове.
През октомври есенните цветове започват да обагрят в ярки тонове планините и до края на ноември вълната от цветове се придвижва бавно от север на юг през страната. Сияйните листа на широколистните дървета – от златните гинко до кленовете момиджи – привличат тълпи от хора към старинни градини и добре утъпканите планински пътеки. Джаз музиката изпълва улиците на град Сендай и привлича предани почитатели по време на Джаз фестивала на улица Джодзен-джи.
Приятно топлите дни и прохладните вечери правят октомври отлично време за посещение на Япония. Есенният листопад внася пламък от цветове в Японските Алпи, осигурявайки зашеметяващ фон на безбройните им планински пътеки. Безгрижна разходка по привлекателното пристанище на Йокохама, преди няколко питиета на ежегодния Октоберфест в града, звучат като доста добра идея.
Ноември е най-живописният момент за походи из горите на планините Такао и Митаке в покрайнините на Токио, макар че се препоръчва да се ходи рано сутрин и в делнични дни, за да се избегне пренасищането на хора през уикенда. Есенните листа се задържат много по-дълго от вишневите цветове, така че преживяването е по-спокойно от пролетните стълпотворения за разглеждане на сакура.
В старите градини на даймио (феодални владетели), като Рикуги-ен в Токио и Кенроку-ен в Каназава, огнените листа се осветяват след падането на нощта.
Есента носи ярки цветове в широколистните гори на Япония. © magicflute002 / Getty Images
През зимата повечето забележителности са в безопасност от тълпите, а настаняването е най-евтино – с изключение на ски курортите в Япония. Снежните ентусиасти твърдят, че в Япония има една от най-хубавите пудри на планетата, особено по склоновете на Хокайдо в далечния север.
Декември носи синьо небе и ниски температури в по-голямата част от Япония. Коледните партита боненкай изпълват градските барове и ресторанти, търговските улици са украсени със сезонни илюминации, а на малките коледни пазари се продава греяно вино и празнични дреболии.
За Нова година в Япония е добре да се придържаме към големите градове, защото много японски бизнеси са затворени от 29/30 декември до 3/6 януари, но пък храмовете се оживяват. Местните празненства включват яденето на тошикоши соба, които местните жители хапват, за да посрещнат Новата година, на фона на новогодишните звънци джоя-но-кане.
Япония се оживява отново през втората седмица на януари, след затишието по време на новогодишните празници. Сняг покрива планините на Хокайдо и северните части на страната. Големите курорти, като Нисеко в Хокайдо и Хакуба в Нагано, разполагат с писти с олимпийско качество и са добре подготвени за туристи, които не говорят японски. Не забравяйте да завършите деня с подмладяващо потапяне в някой от многобройните японски бани с горещи извори онсен.
Февруари е най-студеният месец в годината и това е времето да сгреете вътрешностите си с горещо саке и пареща купа с рамен. Все още е разгарът на сезона на зимните спортове, но ако предпочитате да се любувате на снега, а не да се спускате по него, отидете в Хокайдо за ежегодния Фестивал на снега в Саппоро Yuki Matsuri – където огромни, сложно изработени скулптури от сняг и лед се представят в целия град.
Зимата приключва през март. В централната и южната част на Япония започват да цъфтят сливовите дървета уме, които може да потърсите в градини като легендарната Кайраку-ен в Мито. Месецът обикновено отговаря на старата японска поговорка sankan-shion – три дни студено, четири дни топло. Когато пристигне първият пролетен вятър хару-ичибан, във въздуха се усеща, че по-топлите дни са съвсем близо. Междувременно сезонът на фестивалите се разгаря с пълна сила – от фестивала на огъня Омизутори в храма Тодай-джи в Нара до любопитния фестивал “Обичам Ирландия” и парада за Деня на Свети Патрик в Токио в средата на март.
Ски сезонът е много популярен както сред местните жители, така и сред туристите. © Arief Juwono / Getty Images
*Статията е написана по материали от Lonely planet, публикувани за първи път през февруари 2012 и редактирани през март 2024.
Още по-голяма беше изненадата ми, когато открих, че за разлика от своите съседи Индонезия и Тайланд, Малайзия е млада държава, без кой знае колко древна история. И въпреки, че официалната религия е исляма, всъщност страната е интересна мозайка от няколко различни етнически групи, които изповядват свободно своите религии и съжителстват в пълна хармония (68% от населението са мюсюлмани, 10% китайско малцинство, 9% изповядват хиндуизма). Неслучайно мотото на страната е Unity in diversity (Обединени в различията).
Малайзия предлага огромно разнообразие от природни забележителности, културно-исторически паметници и смели решения на съвременното архитектурно дело – истинска находка за всеки любопитен пътешественик.
Естествено няма как да пропуснете модерното „лице” на Малайзия. Куала Лумпур е неустоим микс от цветове, култури и архитектурни решения. Изникнал като миньорско селище преди около 150 години, градът се е развил неузнаваемо, привличайки все повече нови жители. Тук има буквално за всекиго по нещо.
Batu caves (пещерите Бату)
Варовиков хълм с множество пещери на 12 км от Куала Лумпур, където се намират едни от най-важните светилища за хиндуистите извън Индия. До главната пещера, наречена Катедралата, се стига по 272 ярко оцветени стълби.
Bird Park (Птичият парк)
Разположен в центъра на града, на територия от 20 акра, сред буйна тропическа растителност. Тук може да видите над 3000 птици от 200 различни вида в тяхната естествена среда.
Petronas Towers (кулите близнаци Петронас)
Признати за най-високите сгради в света от 1998 до 2004 г. (височина 452 м, 88 етажа). Не пропускайте да се качите до 86-ия етаж, където е специалната туристическа зона, и да се насладите на спираща дъха гледка!
Bukit Bintang
Не може да пропуснете най-оживеното място в Куала Лумпур, особено вечер! Притегателна точка за любителите кулинари – с десетки различни ресторанти и улични сергии, а също така и за шопинг маниаците – тук всеки може да намери нещо според вкуса си – от скъпи молове до обикновени улични търговци.
Museum of Islamic Art (Музей на ислямското изкуство)
Най-големият музей на ислямското изкуство в цяла Югоизточна Азия. На площ от 30 000 кв.м. са разположени над 7000 безценни артефакта.
National Mosque (Националната джамия)
Построена в чест на извоюваната независимост на Малайзия от британците (1957 г.), джамията комбинира по изключителен начин модерна архитектура и религиозен символизъм. Внушителната сграда може да побере 15 000 души!
Central Market
Не се подлъгвайте от името – не става въпрос за класически азиатски пазар! Изцяло реновиран през 80-те години, този почти 100-годишен пазар е една от характерните забележителности на Куала Лумпур – от тук може да си купите различни занаятчийски изделия и да похапнете традиционни ястия.
За мен това е безспорното „бижу” на Малайзия – град с изключително очарование, където искаш да се връщаш отново и отново.
Може би най-голямата забележителност на града е архитектурата му. Той прилича на филмов декор със своята невероятна смесица от стилове и култури. В Джорджтаун ще видите китайски храмове в „Малката Индия” и джамии в Китайския квартал, както и небостъргачи и огромни молове, които се издигат над колониални сгради. Освен това Джорджтаун се слави като кулинарната столица на Малайзия – няма да е пресилено, ако кажем и на цяла Югоизточна Азия. Неслучайно Джорджтаун е обявен за обект на културноисторическото наследство на ЮНЕСКО.
Синьото имение
Построено от богатия китайски търговец Cheong Fatt Tze. Той напуска Китай като беден тийнейджър и в последствие основава голяма финансова империя, което му спечелва прякора Рокфелер на Изтока. Сградата (с внушителните 38 стаи и 220 прозореца) е в рядък еклектичен стил, предпочитан от китайците живеещи край протока – микс от традиционна китайска и европейска архитектура.
Kek Lok Si Temple
Най-големият будистки храм в Малайзия и свещено място за китайското малцинство се издига на красив хълм извън Джорджтаун и представлява цял комплекс от няколко манастира, пагоди и прелестни градини.
Тук традициите на двете течения в будизма – Махаяна и Теравада, се смесват в хармонично с традиционните китайски ритуали.
Улично изкуство
Запазената марка на Джорджтаун и нещо, което никой уважаващ себе си инстаграмър няма да пропусне!
За да привлече повече внимание към Стария град, през 2012 г. общинският съвет поставя задачата на литовския графити художник Ърнест Закариевич да „оживи” старите къщи в центъра. Проектът се оказва невероятен успех, а търсенето на графитите из уличките на Джорджтаун вече е туристическа атракция.
На около час от източния бряг на Малайзия, островите Перентиан са „добре пазената тайна” на местните. Основно ще видите местни курортисти.
Чудесни плажове и невероятна възможност за шнорхелинг.
Eдин от най-старите градове в Малайзия и обект на културноисторическото наследство на ЮНЕСКО, Мелака е признат за неофициалната културна столица на страната – колоритна смесица от португалско, холандско и китайско влияние. С изключително пъстър център, който лесно може да се обходи пеша или с някоя от десетките цветни рикши.
Музеят Baba & Nonya
Това е мястото, където ще се запознаете с бита и обичаите на първите китайски заселници. Те смесват своята култура с местните малайски традиции, като така се създава едно напълно ново съсловие, известно като Straits Chinese („китайците, живеещи край протока”) или Peranakans. Музеят е реставрирана къща на заможен представител на това съсловие и съвсем точно пресъздава живота отпреди почти 200 години.
Нощният пазар на Jonker Street
В петък и събота Jonker Street, известна в миналото с редица антикварни магазини, се превръща в цветен и изпълнен с аромати и звуци нощен пазар. Тук се продава всичко – от най-различни традиционни лакомства, до евтини дрънкулки.
Разходка с рикша
Това не са обикновени рикши, а истински (кичозни) произведения на изкуството, украсени с примигващи лампички и озвучени с гръмка музика, превърнали се в символ на Мелака.
Новият федерален административен център на Малайзия е истинско чудо на съвременната архитектурна мисъл! Аз лично бях впечатлена от невероятното усещане за простор, ред и хармония. Несправедливо пренебрегван като туристическа спирка, градът ще ви очарова с изключителните си сгради, изящни мостове и прекрасни озеленени площи.
Автор: Атанаска Илиева
Със сигурност Танзания не е от познатите и често посещавани дестинации, да не кажем, че за източноафриканската страна се знае малко, а главната асоциация е
Името на държавата е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайка (от едноименното езеро на територията й) и Занзибар (близо разположен в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танзания.
Танзания е невероятен микс от най-различни природни дадености – високи планини, дълбоки езера, необятна савана, безкрайни бели плажове. Страната е почти 10 пъти колкото България (на 31-во място в света), с уникално географско разположение, съчетаващо най-високата точка на Африка – планината Килиманджаро с връх Кибо (Ухуру) – 5895 м, най-голямото езеро на континента – Виктория, а също и най-дълбокото африканско езеро – Танганийка.
За радост на природолюбителите, правителството полага невероятни грижи за опазване на природното богатство на страната. Почти една трета от територията на Танзания езащитена в 19 национални парка и резервати. Тук е и най-голямата концентрация на животински видове и птици в цяла Африка.
На суахили „сафари” означава пътуване, но белите хора са вложили малко по-различен смисъл. Първоначално за обозначаване на лова на диви животни, а днес така описваме само наблюдението им и „преследване” с цел най-добра снимка. Всъщност, ако трябва да сме точни, правилният термин е game drive – т.е. шофиране в търсене на дивеч.
Най-популярните сафари маршрути са в северната част на Танзания – там са и най-известните национални паркове – Тарангире, Езерото Маняра, защитената територия на кратера Нгоронгоро и легендарния Серенгети. На езика на първоначалните обитатели – масаите, Серенгети означава безкрайна равнина. И стигнали веднъж там, няма да имате никакво съмнение защо са избрали това име. Дори и да не сте търсачи на диви приключения, няма как да не се влюбите в невероятните африкански залези над безкрайната шир, осеяна с характерните чадъровидни акации.
Тук е и най-голямата миграция на диви животни в света – всяка година около 1,5 млн. антилопи гну и 200 000 зебри преминават от Серенгети в съседния Масай Мара в Кения и обратно в търсене на свежа трева. Движението е по посока на часовниковата стрелка и следва определен цикъл, но е трудно да се предвиди точното време. Обикновено през юли – август стадата се отправят към Кения, пресичайки реката Мара, където гладните крокодили дебнат своята плячка, а през октомври – ноември се завръщат обратно в Серенгети, за да родят малките си през февруари – март.
Ако искате приключението ви да е истинско, изберете да нощувате на палатков лагер в сърцето на саваната – без топла вода и електричество. Преживяването е невероятно и ще ви остави спомени за цял живот!
Това, което изумява всички посетители е, че националните паркове нямат огради, а движението на животните е напълно свободно и необезпокоявано, следвайки природния ритъм.
Представете си най-белия пясък и най-синята вода – Занзибар ще надмине и най-романтичните ви очаквания за екзотичен остров!
Независимо дали мечтаете мързеливо да се излежавате под някоя палма или търсите активни занимания, Занзибар може да предложи на всекиго по нещо.
Топлите и спокойни води на Индийския океан крият забележителен подводен свят – интересен както за любителите на шнорхелинга, така и за опитните дайвъри.
Ако искате да видите как се отглежда черен пипер, как изглежда индийското орехче и канелата, не бива да пропуснете посещение на ферма за подправки. Внесени от арабските търговци, и намерили благоприятни условия на острова, екзотичните подправки бързо са станали главен поминък на голяма част от населението.
В Танзания живеят над 120 племена или етнически групи. Няколко от тях са запазили автентичния си бит и традиции и са истинска атракция за белия турист.
Бушмените Хадзабе продължават да живеят така, както са го правили преди стотици години, незасегнати от съвременна цивилизация. Основно се изхранват с лов, като пособията им са доста примитивни – дървени лъкове и стрели, изработени умело спрямо размера на животните, които преследват. Удобствата на съвременната цивилизация са им напълно чужди, но това сякаш прави битието им още по-безгрижно.
Маасаите (както е правилно да се произнася, а не масаи, както е добило популярност) със сигурност са най-колоритните обитатели на Танзания, въпреки, че наброяват едва около 400 000 (общо около милион с тези, живеещи в съседна Кения). Те са номади скотовъдци, с много характерни традиции и обичаи. Смелостта и войнствеността на масаите е пословична.
Въпреки че повечето от тях са безразлични към съвременните удобствата, като електричество и течаща вода, масаите умело са превърнали своята култура в доходоносен бизнес. Всяко село (всъщност става въпрос за няколко колиби, оградени с трънлив плет) по пътя между Нгоронгоро и Серенгети предлага програма на туристите. Срещу „скромната” сума от 10 щ. долара може да видите традиционното надскачене на мъжете, да чуете монотонните напеви на жените и да разгледате колибите.
Танзания не е само зашеметяващи пейзажи и диви животни!
Забележително място е сърцето на Занзибар – Стоун таун. Смело можем да го наречем един от най-колоритните градове в цяла източна Африка, съчетаващ арабска архитектура, африкански колорит и щипка индийско влияние.
Добил печална слава като център на търговията с роби по източното крайбрежие, Каменният град дълго време е бил важно пристанище и отправна точка за много авантюристи. От тук тръгва експедицията на известния естествоизпитател и откривател Дейвид Ливингстън.
В Стоунтаун е роден и израснал Фреди Меркюри – рок легендата.
Автор: Атанаска Илиева
