Запознай се с Бо, която от приключенец с кауза се превръща в карибски пират

Кое чувство търсиш най-често в пътуванията — изненада, свобода, покой или нещо друго?

Най-често търся свободата. Самото пътуване, отиването към летището и отправянето към гейта те кара да се чувстваш свободен, забравяш всички болежки и проблеми. Но пък обичам да бъда и изненадана от дестинацията, и то положително, разбира се. Гледам да не тръгвам с големи очаквания. Така винаги съм приятно изненадана накрая. Нямам дестинация, за която бих казала нещо лошо, винаги има някое яко преживяване, за което да си спомням и разказвам.

Обиколила си 85 държави, какво е за теб истински важното в пътешествията днес, след всички контрасти, които си преживяла?

Запознаване, разбиране и приемане на културата, порядките и ежедневните навици на хората от дадената държава. Гледам да не ги съдя, а по-скоро да попивам каквото смятам, че мога да открадна като знания. Винаги има нещо ново, което научавам. Различни култури, различни привички.

Кое е първото нещо, което проверяваш за нова дестинация?

Яки заведения, кафенета, барчета 😀 Аз съм истинско foodie и винаги си набелязвам места за хапване и разпускане. Едно от важните за мен неща е да опитам традиционната кухня на държавата, която посещавам.

Кой момент в някое пътуване промени начина, по който гледаш на света?

Не бих казала, че е момент, а едно конкретно пътуване – доброволческото ми пътешествие из Западна Африка. Живях там близо 3 месеца и обиколих 4 държави. Цялото преживяване промени мирогледа ми, научих се да ценя малките неща и да не ги взимам за даденост. Научих се да не мрънкам за малки и незначителни неща – ако не сервират чая ми достатъчно топъл, не е краят на света 🙂

Какъв тип пътешественик си – стратег, импровизатор или разказвач?

С група – определено стратег. Държа всичко да е под контрол и да се получи по-възможно най-добрия начин, без изненади и препъни-камъчета. Лично пътуване – импровизатор. Винаги аз планувам личните ми пътувания със семейството и приятелите. Но обикновено оставам детайлите да се решават ден за ден и така съм заформяла някои наистина незабравими преживявания и пътувания. Адреналин да има!

Какво винаги носиш със себе си у дома, когато се връщаш от пътуване?

Отговорът ми ще е нещо съвсем очаквано и скучно – магнит… и нещо за хапване – интересно и типично за държавата. От Азия винаги се връщам с половин куфар с вкусотии.  А, и много, много снимки (искам да запазя всеки един момент за спомен).

След като завладя Азия, сега ти предстои пиратство из Карибите. Какво необичайно усещане предизвикват в теб Карибските острови?

Само обичайните емоции, като си представям красиви плажове и синьо море – ентусиазираност, голяма усмивка и коктейл в ръката ми. Нови преживявания и настроение с нови готини хора.

FEa0O2
IMG_7017
NG33M0
_DSC5489
57RrEh
eGxOoX
ХАЙДЕ С НАС

Пътешествениците говорят: Ели Тодорова за най-дивата част на Чили – Северна Патагония

Самото име на Патагония си остава синоним за приключение, но истинските пътешественици жадуват да потънат в дебрите на величествената Северна Патагония: едно от последните наистина диви места на Земята. Единственият начин да стигнеш до него е по авантюристичния път Каретера Аустрал, който прекосява 1270 километра от най-труднодостъпните места в Чили, за да те отведе до природни чудеса като вулкана Чайтен, Мраморните пещери и Висящия ледник в планинския национален парк Кеулат.

За нас е чест да те запознаем с една от заклетите пътешественички на CED Adventures, която ще ти разкаже със свои думи за тези места. Ели Тодорова изпъква дори сред нашата елитна общност със своята страст за приключения и неизменна готовност да стигне още по-далеч, до границите на познатото.

Кога и как се роди желанието ти да посетиш Северна Патагония?

Още след първото ми пътуване до Южна Патагония с вас през 2016 г. бях сигурна, че ще се върна. Тази  сурова и необятна земя ме беше омагьосала завинаги. Когато през 2019 г. заминах за сватбата на моя братовчедка в Сантяго, бях решена, че няма да се върна без ново патагонско приключение. Идеята за самостоятелно пътешествие узря още тогава, а новината, че вие започвате проучвателно пътуване в малко познатата Северна Патагония, окончателно наклони везните. Не сгреших — това се оказа едно от най-добрите решения, които съм взимала. А началото на тази година ми поднесе и щастието да се върна отново там с вас, като обогатих познанието си за района и посетих нови места.

Какъв беше първият ти досег със Северна Патагония?

Полетът ми кацна в малкото летище в Балмаседа. Там ме чакаше Йън – англичанин, който се бе преместил да живее в Патагония, влюбен в дивата ѝ природа. С него потеглихме по известния път „Каретера Аустрал“ — Южната магистрала. Асфалтът свърши почти веднага и се озовахме сред тюркоазени езера, млечносини реки, есенни гори и ледници със син блясък.

Кое място те впечатли най-много тогава?

Национален парк „Лагуна Сан Рафаел“ – една от най-екологичните зони в света. Там видях ледника Сан Рафаел и Мраморните пещери в езерото Генерал Карера. Природата там е величествена – смес от гори, ледници, езера и сурови планини. Навсякъде цареше усещане за нещо недокоснато, почти извън времето.

Имаше ли нещо екстремно във второто ти приключение?

Да, определено. Уникалното пътуване до ледника Леонес. Заедно с братовчедка ми потеглихме по река Леонес със скоростна лодка, управлявана от френския алпинист Филип Ройтер – истинска легенда в района. На места бързеите бяха толкова бурни, че само майсторските му маневри ни спасиха от окъпване. А после ни предстоеше трек през долината, гората и морените до самото езеро, откъдето се качихме на втора лодка и стигнахме буквално под ледника Леонес.

Как изглежда ледникът Леонес отблизо?

Внушително. Огромни ледени езици се спускат между планински върхове, някои от които достигат над 3000 метра. Тюркоазеното езеро в подножието му отразява всеки цвят и всяко облаче. Това е място, което не можеш да забравиш — дори когато се върнеш физически, умът ти остава там още дълго.

Какво е цялостното усещане да си в Северна Патагония?

Това е място, където човек винаги изглежда по-малък от другаде. Пейзажите са монументални. Вятърът – постоянен, наричат го „памперо“. А тишината — дълбока. Това не е просто пътуване, а среща с един свят, в който природата диктува всичко.

Би ли се върнала отново?

Без колебание, но човек трябва да си дава ясна сметка какво харесва и търси. Патагония е земя на крайности – или се влюбваш в нея завинаги, или се чудиш защо си пропътувал тези хиляди километри. Аз явно принадлежа към първата група. Това място е приключение, урок по смирение и вдъхновение в едно.

9new2025-02-01 в 02.19.42_98a69cfa
5-new20250129_141337
3-new20250129_151232
1-newDSC03813
ХАЙДЕ С НАС