Иран: Една “Приказка на Шехерезада”

Полет от София до Исфахан.

Персийска поговорка гласи, че Исфахан е половината свят. Истина е, че Исфахан ни пренася в близкоизточния романтизъм, в Приказките за 1001 нощ, в ислямската архитектура с неговите цветни мозайки и персийски килими от всички страни.

Разположен на кръстовището на Пътя на коприната, Исфахан е един от най-големите и важни региони в Централна Азия и обявен за един от най-красивите градове в света. Най-посещаваният град в Иран може да се похвали със спиращи дъха исторически и културни обекти. Пълен със сгради, обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство, градът предоставя на любопитния ни жаден поглед персийски градини, ислямски постройки, живописни мостове и хилядолетни пазари.

Първата гледка, на която очите ни ще се възхитят, е площада Нагш-е Джахан или Имамския Площад – един от обектите на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Нагш-е Джахан на фарси означава „Моделът на света“ и показва великолепието на петия сафавидски владетел, великият Шах Аббас, който мести столицата на Персийската империя в Исфахан през 16. век. Широкият царски размах е създал един от най-големите и до ден днешен площади в света. Заобиколен е от постройки с различно предназначение, демонстриращи изящната архитектура на сафавидите, заедно с основния базар на Исфахан, ще видите един грандиозен комплекс за изследване.

Ще се гмурнем в колоритния свят на Базара Кесария – истинското сърце на Исфахан. Килими, платове, бижута, подправки, невероятна ферия от бляскави цветове, топли аромати и вещо занаятчийство, привличащи интереса на посетителите векове назад. В този покрит рай на търговията и архитектурата ще попаднем и на различни работилници, илюстриращи умението на местните майстори, ще плъзгаме поглед по инкрустирани куполи, високи арки и красиви входове, покрити със сини плочки с изкусни мотиви. Ще видим също и Кулата на гълъбите.

Дворецът Али Капу се издига от западната страна на площада. „Възвишената порта”, което е значението на името, служи като вход към огромния комплекс от кралски градини, простиращи се на североюг по протежение на булевард Чахар Баг. От издигащия се портик шахът и неговата свита са могли да наблюдават дейностите на площада.

Интериорът е покрит с картини, приписвани на Реза Аббаси, придворният художник на Шах Аббас I. Той и неговите ученици създават натуралистични сцени, включващи човешки и животински изображения – нещо, обикновено строго забранено в ислямското изкуство, но поощрено през епохата на Сафавидите, откриващи богатата традиция на персийската миниатюрна живопис.

Шейх Лотфола е друго бижу на Исфахан. Също така построена по време на империята Сафавид, джамията е една от най-красивите в света. Смятан за необичаен храм, тъй като няма вътрешен двор и минаре, Лотфола притежава живописен дизайн: плочките променят цвета си на слънчевата светлина.

Мостът Си-о-се, известен като „Мостът с 33 арки”: тази каменно-тухлена сграда е издигната над река Заянде, един от единадесетте моста на Исфахан. Мостът Си-о-се съдържа някои изключителни детайли. Архитектурата му очертава пътеки между арките от всяка страна на моста, образувайки картина, достойна за филм. Осветлението му денем и нощем придава напълно различна перспектива на сградата, будеща възторг по което и да е време на денонощието. При пълноводна река отражението на арките е истинска живопис.

Посещаваме и двореца Чехел Сутун, величествено разположен сред тучни градини и до прохладен фонтан. Построен през 17. век, дворецът е използван от шах Аббас ІІ за посрещане на важни гости и висши аристократи. Името му означава „40 колони“ и идва от 20-те колони, които поддържат сградата и, отразени във фонтана пред него, изглеждат като 40.

Нощувки.

Исфахан – Абянех – Кашан: около 5 часа

Ще посетим и арменската част на града, където ще видим куполната катедрала Ванк. Разнообразието от стилове, преплетено в архитектурата й, отразява историята на областта и влиянието от преминавалите европейски пътешественици, мисионери и войници. Външността на катедралата е изградена от скромна жълта тухла и подвежда очакването какво се крие във вътрешността зад стените.

Истината е, че интериорът на катедралата Ванк е истински шедьовър на изкуството, представляващ стенописи, резби и плочки. Картините съчетават библейски истории върху купола, персийски флорални орнаменти на таваните и арменски национални мотиви по стените. Посетителите могат да видят и сцени от живота на арменски мъченици, измъчвани от османците. Рамкирани фрески със златисти и сини плочки създават топла и богата атмосфера вътре в църквата и не ще оставят нито един от нас равнодушен.

Продължаваме към Абянех. Спокойно сгушено в подножието на връх Каркас (3 899 м) ни очаква древното селце, също познато като Червеното село. То е сред най-старите селища в Иран и освен с червените си кирпичени къщи, дали името му, е забележително и със своите жители, които говорят отдавна забравения средноперсийски език от епохата на Сасанидите. Интересен е и начинът на обличане на местните жени, които носят пъстри рокли и големи бели шалове с щампи или бродерии на червени цветя, покриващи раменете им.

Счита се, че отдалечеността на селото и изолацията му през вековете са допринесли за запазването на повечето автентични обичаи и обреди, на езика и на други аспекти от местната култура. Ще бъдем запленени от необикновената атмосфера на селцето, която се създава от уникалния червен цвят на кирпичените къщи и старинната им архитектура с характерните решетъчни прозорци и малки дървени чардаци.

Пътуваме към Кашан, където пристигаме вечерта. На влизане в Кашан от прашния пустинен път, веднага ще усетим контраста между необятната шир на пустошта и зеленината на грижливо поддържания оазис.

Нощувка.

Кашан – Кум – Техеран: около 4 часа

Разглеждаме омайния оазис Кашан, разположен в периферната част на пустинята Деще Кавир. Кашан се гордее както с архитектурните си шедьоври, така и с атрактивния си покрит базар и с уникалната си градина, получила признанието на ЮНЕСКО. През 11. – 13. век градът е в разцвета си и става известен с произведените тук текстил, керамика и цветни плочки. Днес местните занаятчии, които изработват текстил, се радват на възроден интерес към изделията си, а производството на розова вода е от особено значение за поминъка на града.

Ще обходим пеша главните забележителности, разположени в стария квартал на града, сред които пищното имение-музей на Боруджерди – богат търговец от 19. век и Градината Фин с изобилие от зеленина и вода.

Пътуваме до Техеран. По пътя ще посетим Светилището на Фатима Масуме в Кум. Фатима Масуме (сестра на владетеля) е погребана в Кум през 816 г. и е почитана като светица, а нейното светилище е сред най-значимите шиитски храмове в Иран.

Пътуваме до Техеран.

Нощувка.

Иранската столица е неповторима. Забележителен и космополитен мегаполис с 8 млн. обитателя, с над 800 впечатляващи озеленени паркове и заобиколен от заснежени планини, на фона на безспирно гъмжащия народ и коли, стрелкащи се през хаотичния трафик. Разходката из Техеран ни предоставя привилегията да посетим невероятни музеи, величествени исторически и религиозни паметници, както и базари с впечатляващо изобилие от местна продукция.

Иран е едно от малкото места в света, където не е необичайно група приятели да се съберат, за да посетят някой музей. Това се дължи не само на високата ерудиция на местните или на факта, че младите хора от ранна възраст са закърмени да изследват персийските култура и поезия и да им се възхищават, но и защото музеите им са истински интересни.

Националният музей на Иран започва с експонати на фосили и керамика, използвани от първите жители на региона, минава през реликви от Персийската империя и стига до останки от исторически места като Персеполис и Пасаргада. Пълното посещение отнема не повече от 2 часа, но е важна спирка, която ще ни даде стабилен исторически контекст в любопитното ни изследване на страната.

Ще минем през Кулата Азади, символ на града, построена през 70-те години, за да отбележи 2 500-годишнината от създаването на Персийското царство. Наричана още „Вратата на Техеран”, блестяща от исфахански бял мрамор, тя е първият величествен обект, който приковава погледа на посетителите на столицата. Именно около нея се състояха демонстрациите, довели до революцията през 1979 г., отговорна за промяната на историческия ход на страната.

Задължителна спирка в Техеран е дворцовия комплекс Саад Абад, построен през 19. век. Впечатляващ образец от времето на Каджарската династия, той обхваща няколко дворци и музеи, които ще ни въведат в историята и бита на иранците от 19. и 20. век. Ще се насладим на шедьоври от иранската митология, култура и изкуство.

„Успешната интеграция между древните персийски изкуства и влиянието на западната архитектура.”: Това е определението на ЮНЕСКО при вписването на Двореца Голестан като обект на световното културно наследство. Признат за най-стария исторически паметник на Техеран, дворецът е част от комплекс от кралски сгради зад стените на историческата цитадела на иранската столица, заедно с градини и с колекции от ирански и европейски произведения на изкуството.

Дворецът датира от 16. век и е бил официална резиденция на кралското семейство по време на империята Каджар, няколко пъти възстановяван и реформиран до сегашния си облик. Посещението е от съществено значение по време на престоя ни в Техеран, за да разберем повече за богатата история на страната.

Нощувки.

Вътрешен полет от Техеран до Бандар Аббас/Кешм.

Остров Кешм е най-големият остров в Персийския залив, чието крайбрежие приютява девствени мангрови гори, атрактивни плажове и над 60 села на местната арабска общност бандари. Не по-малко привлекателна е и вътрешността на острова, където ни очакват уникални геоложки образувания – красиви каньони, скалисти хълмове и долини, и уникални пещери, които са защитени от ЮНЕСКО и обявени за геоложки парк от световно значение.

Въпреки че островът е безмитна зона и се намира в пълния с небостъргачи Персийски залив, местните от общността бандари поддържат традиционния си начин на живот – носят автентичните си пъстри носии, живеят в къщи охлаждани от бадгири (въздушни кули) и се занимават с производство на лодки – същите онези дървени, товарни лодки, които са кръстосвали залива през вековете. Ще посетим главния град на острова – едноименния Кешм, рибарското селище Лафт и геоложкия парк с каньона Chahkooh. Ще се пренесем на друга планета в сюрреалистичната Долина на звездите (Stars Valley). Със своите скални образувания с причудливи форми, изникнали от сухата пръст, долината е единственият геоложки парк в Средния Изток и е обявена от ЮНЕСКО за природен обект от световно значение.

Следващата ни спирка е малкият вулканичен остров Ормуз – едно очарователно бижу на Персийския залив с уникална красота и атмосфера. Тук няма коли – по единственият път на острова минават само скутери и тук-тук. За кратко време ще бъдем запленени от необикновените гледки на това геоложко чудо – разноцветни вулканични скали и почви обагрят вътрешността на острова, а по крайбрежието се редуват златисти плажове и скалисти откоси с причудливи форми.

Ще посетим долината Рейнбоу, където природата си е поиграла с цветовете и е нарисувала върху земята, пясъка и скалите шедьовър в червено, лилаво, жълто, охра и синьо във всичките им нюанси – резултат от неравномерното охлаждане на лавата. Долината на статуите е друг геоложки феномен изваян от природните стихии – огромни скални късове са застинали във форми на дракони, птици и митични същества. Няма да пропуснем солените каскади и „заснежените“, покрити с каменна сол, хълмове. Ще бъдем очаровани от преливащите се багри на подземните „дъги“ в пещерата Рейнбоу, образувани при преминаването на водата през скални пластове с различен минерален състав. А за десерт ще оставим спиращи дъха гледки към плаж, какъвто малцина са виждали – с рубинено червен пясък.

Пътуваме с ферибот от Кешм/Ормуз до Бандар Аббас.

Нощувки.

Бандар Аббас – Бам: около 7 часа и половина

Пътуваме с бус до Бам, където ще посетим замъка Бам – най-големият замък от кирпич в света, построен преди повече от 2000 години. Дъхът ни ще спре пред величието и непреходността на този исполин от тухли и кал с внушителната площ от 180 000 кв.м., ограден с огромна крепостна стена, висока до 6-7 метра.

Нощувка.

Бам – Махан: около 2 часа и половина

Продължаваме към Махан. Малкото, спокойно градче се гордее с впечатляващия храмов комплекс с мавзолей на дервиша-мистик и поет шах Нематолах Вали, който починал през 1431 г. Построен 5 години след смъртта на поета от индийски крал, последовател на учението му, комплексът е разширяван многократно, като сред най-значимите му пристройки са синия купол Абазид и минаретата близнаци от времето на династията Каджар. Времето сякаш се е върнало векове назад в дворовете на храма с декоративни езера и чуруликащи в дърветата птици.

Пътят ни отвежда и до прелестната градина Шахзаде, считана за най-голямата и най-красивата градина в Иран. От палещата полупустиня се озоваваме сред свежи планински потоци и високи зелени дървета. В малката вила към градината някога се е разхлаждал Абдул Хамид Мирза – един от последните принцове от династията Каджар.

Нощувка.

Махан – Шафиабад (Деще Лут): около 2 часа

Отправяме се на истинско пустинно приключение в Деще Лут – една от най-сухите и най-горещи пустини в света. Тук е измерена най-високата температура на земната повърхност – рекордните 70 градуса по Целзий. Смелостта, издръжливостта и изследователския ни хъс ще бъдат богато възнаградени, когато открием своеобразната красота на тази пустиня, обявена за световно природно наследство от ЮНЕСКО.

Ще се разходим из емблематичните за Деще Лут гигантски пясъчни образувания, т.нар. „калути“, които заемат обширна територия от платото и са с толкова големи размери, че приличат на изоставени градове в пустинята.

Както много други села в пустинята, Шафиабад съществува благодарение на древната персийска система канат за използване на подпочвените вода, обявена от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Няма да пропуснем и единствената постоянна река в Деще Лут – Кал Шур („Солената река“), която се вие из пустинята около 200 км преди да изчезне в горещия пясък. С повече късмет и немалко дъжд, ще имаме уникалната възможност да видим езеро в пустинята.

Нощувката е в традиционна къща за гости в Шафиабад. А за по-приключенски настроените, има възможност за нощувка в палатков лагер без баня и с “натурална” тоалетна.

Нощувка.

Шафиабад – Мейманд: около 5 часа

Пътуваме към Мейманд, където ще се пренесем хилядолетия назад във времето в скалното селище, обект на ЮНЕСКО от световно значение. Разположено в полупустинна област, от дълбока древност Мейманд е обитавано от полуномадски общности на земеделци и скотовъди. Те отглеждат животните си в планината през пролетта и есента, а през зимата се спускат в ниските части и обитават каменни жилища, издълбани в меката скала. Много от 350-те пещерни жилища все още са дом на местните хора, като в някои от тях животът не е спирал в продължение на повече от 3 000 години.

Ще се разходим из този невероятен жилищен комплекс и ще научим как хората тук живеят в хармония с природата, като ценят и пазят оскъдните си ресурси до такава степен, че околната среда е останала непокътната в продължение на хилядолетия.

Нощувка в скална пещера.

Мейманд – Зайн-о-Дин Кервансарай – Язд: около 5 часа

Ще посетим величествения пясъчен замък Сарязд, могъща Цитадела, построена по времето на династията на Сасанидите, период на разцвет и благоденствие в персийската империя. Великолепната крепост е била използвана предимно за съхранение на зърнени култури, но и за защита на злато и скъпоценности, когато градът е бил под нападение, и ни предлага поглед към архитектурата и културата на Иран от 7. век. Основните външни стени и кули са непокътнати, заобиколени от ров, а вътрешността е изпълнена с 450 камери на три етажа.

Можете да изследвате интериора, наподобяващ лабиринт, с часове, макар че ще ви е нужна известна гъвкавост. Замъкът е замислен да е труднопроходим, с тесни коридори, позволяващи преминаването само на един човек, истинска плетеница от скрити входове и камери, по която за да стигнем до върха на най-високата кула, ще ни е нужно опитното водачество на местен. Ще бъдем възнаградени с изумително красива гледка към заобикалящата го пустиня и планини, включително Ширкух – най-високият връх в Централен Иран.

Персите устройват места за настаняване на всеки 20 километра по Персийския път на коприната. Тези места са служели за отдих и храна по време на дългите поклоннически и търговски пътувания. Зайн-о-Дин Кервансарай е едно от тези места, построено в традиционен стил, което ще имате удоволствието да посетите. То е от 999-те обекта, построени по време на династията Сафавид, за насърчаване на търговията.

На покрива се простира гледка до където ви виждат очите и тук лесно може да си представите керваните с камили, нижещи се по Пътя на коприната. Мечтано изживяване, което ще ви пренесе стотици години назад във времето.

Нощувка в Язд

Пустинното бижу на Иран, разположен между две пустини – Деще Кавир на север и Деще Лут на юг. Със своите виещи се алеи, гора от бадгири (вятърни кули) и къщи от кал и тухли, Язд ще ни очарова и пренесе векове назад. Тук животът тече с бавно темпо и ще се изгубим сред лабиринта от улици, пълни с история, ще се отбием в някоя от традицонните чайни и ще се насладим на изящно изработените декорации от керамични плочки.

Основан преди 5 000 години, Язд е дом на пъстра смесица от етноси, като около 10% от жителите са последователи на древното учение Зороастризъм. Ще се срещнем с това предислямско учение като посетим елегантния Храм на огъня, в който гори вечен огън – смята се, че не е загасвал от 470 г. насам и е почитан от зороастрийците. Безмълвен символ на една отминала погребална традиция на зороастризма са т.нар. Кули на мълчанието, където в миналото са оставяни труповете на умрелите да бъдат изядени от лешояди, а костите им – превърнати в прах под действието на природните сили.

Старият град на Язд, който е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, ще ни плени със своята уникална атмосфера и богата история, които струят от 2 000-годишните къщи от времето на династията Каджар, направени изцяло от изсушени на слънцето кирпичени тухли. Докъдето ни стига погледът се ширят златисто-кафяви покриви с високи бадгири (вятърни кули), кацнали почти на всяка къща и напомнящи за палещия зной на летните месеци. Разходката из Стария град ще ни разкрие също така много елементи от местната архитектура – покрити алеи, уютни вътрешни дворове, красиви дървени врати и елегантни декорации с цветни плочки.

Впечатляващата Джаме джамия се извисява над Стария град в Язд със своите две 48-метрови минарета, пищно украсен с цветни плочки входен портал (един от най-високите в Иран) и изящни надписи от 15. век. Забележителните мозайки на купола и михраба, както и плочките над главния северен вход към двора, са истински калиграфски шедьоври, изобразяващи свещени названия с удивително сложни символи.

Посещаваме храмовия комплекс Амир Чакмак, който е един от най-големите в Иран и се състои от голяма джамия – хюсейния с триетажна фасада, обществена баня, огромен площад с фонтан и две високи минарета. Редиците от вдлъбнати арки на двата етажа придават уникално изящество на комплекса, а по залез слънце, обагрени в златисто оранжево, представляват смайваща гледка на фона на вечерния здрач. Тук всяка година по време на националния празник Ашура мюсюлманите шиити отдават почит на имам Хюсеин, внука на Мохамед.

Ще се насладим и на градината Долат Абад – истински оазис по средата на пустинята. Тя е една от деветте градини в Иран колективно вписани като обект на ЮНЕСКО с названието Персийска градина. Тук се намира най-високата ветроуловителна кула в Иран – съвършена климатична инсталация от 12. век.

Нощувка.

По пътя за Персеполис ще спрем в малкото градче Абаркух известен със забележителната си Ледена Къща – традиционна постройка, използвана за съхранение на лед през горещите месеци, разкриваща изобретателността на древните ирански архитекти. Тук ни чака и един жив свидетел на хилядолетна история – впечатляващият кипарис на Абаркух, смятан за един от най-старите живи организми на Земята с възраст над 4000 години. Според местна легенда дървото е било засадено от самия пророк Зороастър и е символ на устойчивост и дълголетие. Днес кипарисът, обявен за национално наследство на Иран, е 25 метра висок, а обиколката му надвишава 11 метра.

Нашата следваща спирка е Пасаргад (около 6 часа) – първата столица на Персийската империя, която се е простирала от Източното Средиземноморие до долината на река Инд в Индия и е една от най-големите империи в световната история. За величието и мащабите на империята, основана от Кир Велики през 550 г. пр.Хр., съдим по размерите на археологическия обект Пасаргад (160 хектара) и находките в него.

Сред най-ранните постижения на персийското изкуство и архитектура са Мавзолеят на Кир Велики, Кралският комплекс, който се състои от няколко двореца и градини, и Тронът на Соломон – огромна укрепена платформа, построена на хълм и по-късно станала част от голяма цитадела със здрави крепостни стени. Архитектурата на Ахеменидите (първата персийска династия), която комбинира елементи от различни култури, свидетелства за уважението към етническото многообразие на различните народи, някога влизали в състава на Персийската империя.

Пътуваме към Персеполис (около 1 час и половина).

Нощувка.

Персеполис – Шираз: около 1 час и половина

Днес ще посетим едно от великите чудеса на древния свят – Персеполис, който е останал в историята с гръцкото си име. През 6. век пр.Хр. крал Дарий Велики прави Парса („Градът на персите“) новата столица на Персийската империя, като заменя старата Пасаргад. Прегръщайки ценностите на своя предшественик като културна толерантност и равнопоставеност на всички поданици, Дарий ги въплъщава в дизайна на величествения дворцов комплекс в Персеполис като кани архитекти от най-отдалечените краища на Персийската империя да се включат в изграждането му. Резултатът е смайваща еклектична смесица от структури включително монументални стълбища, изключителни релефни декорации и величествени входове.

Построен на хълмовете на планината Рахмат, дворцовият комплекс е бил емблемата на империята на Ахеменидите и е изумявал всеки свой посетител с мащаба и красотата си. Сградите, добавени в следващите 150 години, превръщат Персеполис в архитектурен шедьовър с дворци, съкровищници и некрополи, изградени с ненадминато майсторство. Ще разгледаме реставрирания археологически обект, който ще ни даде добра представа за миналото величие на Персеполис.

Следващата ни спирка е на 12 км от Персеполис, където се намира Некропола Накш-е Рустам. Тук в скални откоси са издълбани 4 гробници на ахeменидски крале, като за едната от тях е доказано, че е на Дарий Велики, а за останалите се смята, че са на неговите наследници Ксеркс I, Артаксеркс I и Дарий II. Впечатляващи са седемте скални релефа от времето на Сасанидите, които изобразяват сцени от завоевателните походи на империята и кралски церемонии. Изящно изработени са релефите над отворите на погребалните камери, които изобразяват кралете стоящи на тронове, носени от своите поданици.

Продължаваме към Шираз – сърцето на персийската култура, град на поети, разкошни градини и изящни джамии. В продължение на над 2 000 години Шираз е синоним на образование, славеи, поезия и вино. Той е един от най-значимите градове в средновековния ислямски свят и е столица на Иран по време на династията Занд (1747 – 1779 г.), когато много от емблематичните му сгради са били построени или реставрирани. В Шираз се намират гробниците на поетите Хафез и Саади, като и двете са обект на поклонение за иранците. Градът има умерен климат и благоприятно разположение в плодородна долина, някога заета от безкрайни лозя.

Нощувка.

По време на обиколката ще посетим комплекса Вакил – интригуващ архитектурен ансамбъл от джамия, хамам и базар, построени по времето на Карим Хан от династията Занд. Джамията е впечатляваща със своя портал декориран с цветни плочки, с вътрешния си двор, обграден с богато украсени ниши и веранди, и с огромната си молитвена зала, чийто купол се подкрепя от 48 диагонални колони с перфектна симетрия. Базарът Вакил е част от плана на Карим хан да превърне Шираз в главен търговски център, а днес представлява вълнуващ лабиринт от алеи с около 200 магазина, в които се продават килими, занаятчийски изделия, подправки и дрехи. Хамамът Вакил, който е превърнат в музей, се състои от покрита с купол централна част, редици от колони и осмоъгълен басейн. Тук ще се върнем стотици години назад, когато гражданите на Шираз са се къпели в затоплената зала с басейн и след това са си почивали, обсъждайки последните новости от града.

Следващата ни спирка е Централната джамия на Шираз, позната също като „Розовата джамия“ заради преобладаващите розови нюанси във вътрешната украса. Построена в края на 19. век, тя е един от най-елегантните и най-снимани архитектурни обекти в Южен Иран. Джамията приковава погледите със своята изключителна декорация с плочки в невероятно дълбок нюанс на синьото, а сутрин, когато слънчевите лъчи проникват през пъстроцветните витражи и се проектират върху персийските килими, оформят цветен калейдоскоп и дават шанс за уникални кадри.

Разходката ни продължава с Гробницата на Хафез – поетът от 14. век, който заема специално място в съзнанието на иранците. Популярна поговорка гласи, че всяка къща трябва да има Коран и колекция с творби на Хафез, а почти всеки иранец може да изрецитира пасажи от негови произведения, като ги използва като подкрепящи аргументи в спорове от всякакво естество. Гробницата е направена от мрамор с гравиран дълъг пасаж от поема на Хафез и разположена сред разкошна градина. През 1935 г. над гроба е построен осмоъгълен павилион, с купол украсен с цветни плочки и подкрепян от 8 колони. В чайната към градината, на фона на рецитал на стихове на Хавез, може да се насладим на купа с аш (супа с нудли) или фалудех (замразено сорбе с тънки нудли и розова вода).

В самото сърце на Шираз е Цитаделата на Карим Хан, изключителен архитектурен образец от края на 17. век. По това време Шираз е избран за столица и в изграждането на цитаделата са вложили своето майсторство най-добрите архитекти и строители от цяла Персия. По време на управлението на различните династии тя имала различни предназначения – от резиденция до затвор, и всяка от тях е оставила своя отпечатък в историята на тази удивителна структура.

Ще се разхладим в историческата градина Ерам, известна с високите си кипарисови дървета и проектирана в допълнение към съществуващите изкуствено езеро и дворец от епохата на династията Каджар. Счита се, че градината води началото си от периода на Селджуците (11. – 14. век), а етимологията на името й се проследява до арабската дума за рай, която се среща в Корана. С раздвижения си ландшафт, тучната растителност и красивите постройки, тя се слави като една от най-красивите градини в Иран. Ще вдишаме от свежия въздух с аромат на благоуханни цветя и мирта, и ще си отдъхнем под прохладната сянка на кипарисите.

Свещеният храм Шах Черагх ще ни очарова с фините си мозайки и изящните декорации от метал по колоните си. Известен като Мавзолея на Владетеля на светлината, храмът е построен  през 12. век и тук се помещават гробниците на братята Ахмад и Мохамед. Обектът се слави като едно от най-популярните поклоннически места в района на Шираз.

Вечерен полет обратно за България.