Карибски пирати: Ямайка, Сейнт Мартин/Сен Мартен, Ангила и Кюрасао

Пловдивчаните измислили айляка, италианците го разбъркали с аперол и станало dolce far niente, а ямайците… го напушили, и дали на света irie. С цел оптимално внедряване в абсолютизма на безгрижието те подхващаме още отсега с ямайски сленг: универсалният за местните поздрав е “One Love”, което трябва да повдига завесата, какво те очаква през следващите дни.

Като говорим за любов, може би има само едно нещо, което да подобри легендарните 9.59 секунди на Юсейн Болт, и то е колко бързо ще се влюбиш в родината му. Кристално-сините води топло те прегръщат, а пред погледа ти са само пейзажи като от Discovery Channel. Плажовете са от бял кашмир, а зад тях – пухкави отвесни планини. Ако искаш да се слееш напълно с изумителната природа на острова, хайде на „рафтинг“ с бамбукови салове. Имай предвид, че на Ямайка и реките не бързат, така че от нас се очаква само да се носим по течението – във всеки смисъл.

Ямайка особено силно се усеща със сетивата, затова, ето един спойлер: Островът ще ти нахрани очите с тропическото слънце и синевата на Карибско море, небцето – с креолска кухня, от която да си оближеш пръстите и сочни-сочни плодове, които може би ще опиташ за първи път. Но най-сито ще бъде сърцето – от блажената мелодия на регето и от завладяващия дух на островитяните.

Ще отскочим и до едно пъстро местенце – очарователния Фалмут. Градче, където културата и изкуството са на почит, отличаващо се с цветна архитектура от 18. век и занаятчийски работилници с автентични ямайски изделия.

Вечерта ще те заведем на едно сюрреалистично преживяване. Ще преминем с лодка през „Блестящите води“ или „Светещата лагуна“. Затъмнената от мрака на нощта вода реагира само при докосване. Синьо-зеленото сияние се дължи на микроорганизмите, които произвеждат фотохимични реакции, когато водата се раздвижи. Концентрацията им е толкова висока, че рибите във водата светят като зелени фенери. А гмуркането в светлинната лагуна е полу-халюциногенно, особено в звездна нощ, когато е трудно да се каже къде свършва водата и къде започва небето.

Две нощувки в Монтего Бей.

Продължаваме да опознаваме Ямайските Кариби с вибрацията на Негрил. И то каква вибрация… Тук бурният нощен живот и растафари (нека си го кажем направо – марихуана) културата ще те вербуват да се съгласиш с житейското мото на безсмъртния Боб Марли „всичко ще бъде наред“. Но Негрил не е само хипи лайфстайл и “Bless up, bredda.” („Чао, брат.“). Има още.

Случвало ли ти се е да видиш някой инфлуенсърски пост на фона на тропически пейзаж и да си кажеш „фотошоооооп!“. Ами, от безкрайната бяла ивица ситен пясък, осеяна с палми и кокетни ресторантчета на Севън Майл Бийч ще вземеш да се чудиш дали не си попаднал в симулация. Но, там си е, видели сме, обещаваме ти, че е истина. Все пак, за да те уверим в реалността, нека пропуснем „ощипи ме, че май сънувам“ и направо да се хвърлим в „Синята дупка“.

И понеже държим на градация в екстремизма, следващата спирка е Рик‘с Кафе – един от най-култовите барове из цялото Карибие. Лудите глави (професионалисти) скачат в морето от 30-метровата скала, върху която е разположен барът. За аматьори като нас има и 5-10 метрови скали, от които да изпробваме адреналина. Ако пък високото и дълбокото не са твоето, може да наблюдаваме от барчето скоковете на останалите и да им даваме акъл с по коктейл-два в ръка. И за финал на деня, да вперим поглед в калейдоскопа от алени багри на залеза.

Две нощувки в Негрил.

Живописните каскади, вливащи се в океана, наречени от испанците-конкистадори „Лас Чорерас“ (Жабóто), а от останалия свят – „Дън‘с Ривър Фолс“, са атракция №1 на Ямайка и си струва усилието да се изкачим по надиплените водни дантели на това невероятно произведение на Майката природа. По пътя ще се цамбуркаме и снимаме в естествените водни басейни, които ще оберат лайковете в социалните мрежи.

Градчето Очо Риос привлича единствено с пазара си, така че остави място в куфара за сувенири – от банални тениски “I love Jamaica” до уникални дърворезби, на тази чаршия има и от пиле мляко.

Ще си направим и една разходка до имението „Файър флай” на писателя сър Ноел Кауърд, кацнало върху чуден зелен хълм с уникални панорамни гледки. Макар и включена в Националното културно наследство на Ямайка, сградата има леко спартански вид. Но както биха казали ямайците „if a dirt, a dirt”, или „каквото – такова“. Тук са гостували известни личности и кралски особи, сред които: кралица Елизабет II, сър Уинстън Чърчил, София Лорен, Елизабет Тейлър… иии да не продължаваме. Първоначално собственост на небезизвестният пират и някогашен губернатор на Ямайка, сър Хенри Морган, хълмът служел като наблюдателница на командира, заради детайлния изглед към пристанището Сейнт Мери.

Нощувка.

Ако имаше световна класация за най-биполярен град, Кингстън щеше да разлива шампанското от подиума. Столицата на Ямайка не е за новобранци приключенци – тук една тясна уличка може да разделя бизнес квартал от гангстерско гето, и всеки си знае територията. Но както Боб Марли ни учи, нека да не съдим, а да приемаме. Ще те заведем в бившия дом на легендата в Кингстън, днес негов музей. “One Love” ще ти се стори като Disneyland, само че вместо Снежанка с глазирани ябълки, те посрещат усещането за нирвана, звукът на регето и цветове, от които ти става слънчево в слънчевия сплит. Очарователните музейни гидове ще те разходят из основната къща, изложбената зала, театъра, магазинчетата за подаръци и кафенето One Love. Всички стаи, в които Боб Марли е живял, са консервирани точно както той ги е оставил.

Кингстън е и сцена на вечните улични партита. Всеки ден някъде из града някой пее, танцува и поддържа купонджийския дух до зори. Така че ще имаме достатъчно възможности да раздвижим кълки по ямайски из уличките на столицата.

Нощувка.

100 кв. км на Малките Антили, толкова хубави, че Франция и Нидерландия са си ги поделили по братски – да си имат и двете да се изфукат с тропически рай отвъд Атлантика. Макар и сред най-малките острови на планетата, Сейнт Мартин (или Сен Мартен) има много да даде. Колониалното минало и модерното настояще тук си вървят като Пижо и Пенда на мартеница. Първа спирка е Мариго, френската столица, която носи европейски шик с карибски привкус… или обратното. Трите големи забележителности на градчето – колониалната архитектура, страхотните пъстри базари на открито и неизброимите малки яхти, накацали в залива на Мариго – се виждат накуп и от птичи поглед от Форт Луис в хълмовете над града. Катеренето до крепостта ще го пишеш кардио тренировката за седмицата, а пък и ще се запознаеш с весели игуани, толкова свикнали с хората, че сами си застават за снимка.

На Сейнт Мартин всичко е по две, така че траекторията ни е от столица в столица. Филипсбърг е главният град на холандската част на острова. Едва четири преки широк и заключен на тънка ивица суша между Карибско море и Соленото езеро, във Филипсбърг трудно ще се изгубиш.

И ето че идва ред на най-популярното място на Сейнт Мартин. На много плажове сме били, но такъв няма никъде другаде. Махо Бей освен, че си има типичните карибски меки бели пясъци и кристална синя вода, е и абсолютна атракция заради прелитащите самолети само на метри над главите ни. Малко да подскочиш и аха да ги пипнеш. От едната страна те вее бриза, от другата – реактивен двигател. Уникален шанс да изучиш анатомията на самолетите и да нащракаш снимки на големите джетове, с каквито малцина могат да се похвалят.

Сейнт Мартин се слави и като гурме короната на цялото Карибие. Изисканите ресторанти тук са трибуна на вечно състезаващите се шеф готвачи от цял свят и храната е наистина изумителна. Сейнт Мартинският файн дайнинг по нищо не отстъпва на Париж или Ню Йорк. Чак да те хване яд, че все още нито един ресторант на острова не е получил звезда Мишлен.

Аксиома първа на пътешественика: „ако виждаш остров от острова, на който си, измисли как да стигнеш до острова, който виждаш, но на който не си“. Практическото проявление на това: ще си хванем ферибота до Ангила. Две поредни години обявяван за най-добър остров на Карибите от списанието Travel and Leisure, дискретна бърлога на богато известните и неизвестно богатите, любимо място на гмуркачите и топ дестинация за плажове… можем да си хвалим Ангила до безкрай. Но най-важното – отиваме на табиетлийска еднодневна авантюра с изискана храна и разнообразни ликьори на синьо-зелен фон, където подводният живот кипи даже повече от нощния в Ямайка.

Три нощувки в Сейнт Мартин.

Сменяме острова, но оставаме в Нидерландия, въпреки че сега сме много по-близо до Венецуела и екватора, отколкото до Амстердам. И все пак, като погледнеш столицата на Кюрасао – Вилемстад – силуетът си е направо амстердамски… но цветовете са карибски! Вилемстад е признат от изданието Condé Nast Traveler за един от най-пъстрите градове в света, а от UNESCO – за световно културно наследство. Столицата е разделена от плаващия мост „Кралица Ема“ на две части: Пунда и Отробанда. Пунда е изпълнена с лачени бутици, крафт барове, сладоледаджийници и китни ресторантчета. Тук е и Плаващият пазар, където на лодките, идващи директно от Венецуела, се продават свежи тропически плодове. Отробанда е нетуристическата част на града, където ще се слееш с местните и ще се порадваш на автентичните колониални къщички.

А сега сменяме темата, но оставаме на цветна вълна. Имаме теория, че синьото кюрасао е бутилирана карибска вода от плажовете на Кюрасао, с добавен вкус на лараха (вид горчив портокал, отглеждан на острова). Когато отидеш на Кюрасао и си вземеш бутилка от емблематичния ликьор, просто сравни цвета с този на водата по бреговете. Случайност? Не мислим! Но да не задълбаваме в конспирации, а да слагаме банските и да окъпем тела и небце в неоновото синьо на Кюрасао! Част от пясъчните ивици на острова са в класациите на топ плажовете в света. Ще те заведем колоритния Кас Абао и на закътания между скалите на малък залив Гроте Книп, взел 24-то място на планетата за 2024 г. Тук водата е почти винаги спокойна и… такова синьо не си виждал. Защото няма никъде другаде.

Три нощувки във Вилемстад.

С пълни души и карибски загар, отлитаме обратно за София с прекачване в Европа.