Дивият Иран: Планински преходи, номадски общности, кюрдска и древноперсийска култура

Вечерен полет от София до Табриз.

Ранен трансфер от летището до хотела, настаняване и време за почивка.

След късна закуска е време да се гмурнем по улиците на Табриз. Ще посетим най-известните места на града, като започнем с Гранд базар – най-големият в света за тъкани изделия, най-вече килими. Той е част от наследството на ЮНЕСКО от 2010 г., а сградата, в която се помещава е истински архитектурен шедьовър.

Следва посещение на Музея Азербайджан – вторият най-значим след Националния музей в Техеран. Няма да пропуснем и великолепната Синя джамия, със своята над 560-годишна история. Накрая ще отидем и до комплекса „Ел Голи“ – символът на града!

Следва вечеря и нощувка.

Табриз – езерото Даланпер (около 4 часа и половина)

Поход – разстояние 9км, денивелация 800м

Сутринта напускаме Табриз и се отправяме с частен бус към водопада на Суле Дугeл в Западната азербайджанска провинция. По пътя ще пресечем моста на езерото Урмия – най-голямото езеро в Близкия изток. Там ще научим малко за историята на езерото, което през последните няколко години прогресивно пресъхва.

От водопада ще започнем да катерим красивия планински район, на границата с Турция и Ирак, до провинция Курдистан. Походът е около 9 км дълъг, като началната ни надморска височина е около 2000 м, и изкачването ще ни отведе още 800 м нагоре до езерото Даланпер – нашата крайна цел. Нощта ще прекараме на палатка до езерото с осигурено хапване за вечеря.

езерото Даланпер – Сердащ (около 4 часа и половина)

Отпътуваме от района на езерото с джипове 4х4 в посока града Сердащ. Пътят ни ще премине през дъбовите гори в Заргоските планини на района Алан – истинска „люлка“ на една от най-старите цивилизации в западна Азия. Целта ни е посещението на гейзера Кани Граван – кюрдско наименование, което буквално означава „минерален извор с тежка вода“.

Вечерта ще прекараме в местна къща в едно от селцата до Сердащ.

Сердащ – Ураман Тахт (около 5 часа и половина)

Напускаме селцето и тръгваме към кюрдския град Ураман Тахт.

През първата половина от деня ще се насладим на най-красивото езеро в провинция Кюрдистан – езерото Зарибар. Там ни очаква обяд с местна грилована риба.

Следобедът се настаняваме в хотел в Ураман и излизаме на кратка пешеходна разходка из градчето, по време на която ще научим повече за културата Ураман. Точно това градче, сгушено сред високите планини, е успяло да съхрани пъстрата и богата с история култура. Тук ще можем да чуем специфичния диалект Орами, както и да видим уникалната терасирана архитектура на мястото.

Ураман Тахт – Паланган (около 2 часа и половина)

Поход – разстояние 15км, денивелация 860м

Очаква ни около 3 часа път до селото Дейвазнав, от където ще започнем нашия трек до Паланган. Ще се насладим на красивата природа на планините Шаху и реката Сирван докато покоряваме постепенно 15-километровия маршрут. Ще се изкачим отново около 800м нагоре, за да запечатаме в сърцата си гледките на дъбовите гори в планините Загросе.

Ще пренощуваме в местна къща за гости в Паланган.

Паланган – Кухдещ  (около 4 часа)

След закуска ще се насладим на Паланган, което също е терасирано селище, известно с богато орнаментираните кюрдски носии.

След това отпътуваме за Кухдещ в провинция Лорестан. Там ще пренощуваме в някоя от местните къщи или на палатки, но не и преди да се насладим на град Керманшах.

Кухдещ – Алигудерз (около 3 часа и половина)

Рано сутринта ни чака трансфер до едно от чудесата на района, така наречения „гранд каньон“ на Иран –  Каньона Ширeз. Ще си направим снимки на впечатляващия фон на чудатите форми, които ерозията е създала от скалите. А ако случим и на време, можем да станем свидетели на цъфтежа на прелестните цветове на ендемичното „обърнатото лале“, намиращо се само в Загроските планини.

След като сме се насладили на каньона се връщаме и нощуваме в местна къща за гости в Алигудерз.

Алигудерз – лагера Сабцку (около 4 часа и половина)

Оставяме зад гърба си красивата природа на Алигудерз, за да се настаним в лагера Сабцку на номадските племена бакхтиари, в провинцията Чахармахал и Бакхтиари. Районът в полите на планините Загросе е защитена зона, която те обитават от край време. На път до там ще спрем на брега на езерото Гандоман за чудни гледки към водата и ще се потопим в културата на номадските племена бакхтиари, като станем част от тяхното ежедневие за един ден.

Вечерта ще опънем палатките заедно с номадите и ще ядем и спим редом с тях за едно неповторимо автентично преживяване (включена вечеря).

лагера Сабцку – Сисакхт (около 2 часа и половина)

Поход – разстояние 15км

На сутринта опаковаме номадските си спомени и отпътуваме за града Сисакхт, разположен на над 2000 м надморска височина. Градът се намира в планинската верига Дена – защитена зона и рай за планинарите. Точно тук, в полите на Дена, ни очаква още един 15-километров преход с прелестни гледки към района.

Вечерта нощуваме в еко-ложи.

Сисакхт – Кахкаран (около 2 часа и половина)

Поход – разстояние 12км

Напускаме Сисакхт и се насочваме към един от другите градчета в полите на планината – Кахкаран. От там имаме трансфер до крайната точка на следващия ни трек, откъдето се връщаме към градчето пеша около 12 км. Пътят ни следва реката в подножието на прелестната планинска клисура, по която ще се движим.

Нощувка в местна къща за гости в Кахкаран.

Кахкаран – Шираз (около 2 часа)

Сутринта се упътваме към Шираз – сърцето на персийската култура, град на поети, разкошни градини и изящни джамии. В продължение на над 2 000 години Шираз е синоним на образование, славеи, поезия и вино. В Шираз се намират гробниците на поетите Хафез и Саади, като и двете са обект на поклонение за иранците. Градът има умерен климат и благоприятно разположение в плодородна долина, някога заета от безкрайни лозя.

По време на обиколката ще посетим комплекса Вакил – интригуващ архитектурен ансамбъл от джамия, хамам и базар, построени по времето на Карим Хан от династията Занд. Джамията е впечатляваща със своя портал декориран с цветни плочки, с вътрешния си двор, обграден с богато украсени ниши и веранди, и с огромната си молитвена зала, чийто купол се подкрепя от 48 диагонални колони с перфектна симетрия. Базарът Вакил е част от плана на Карим хан да превърне Шираз в главен търговски център, а днес представлява вълнуващ лабиринт от алеи с около 200 магазина, в които се продават килими, занаятчийски изделия, подправки и дрехи. Хамамът Вакил, който е превърнат в музей, се състои от покрита с купол централна част, редици от колони и осмоъгълен басейн. Тук ще се върнем стотици години назад, когато гражданите на Шираз са се къпели в затоплената зала с басейн и след това са си почивали, обсъждайки последните новости от града.

Следващата ни спирка е Централната джамия на Шираз, позната също като „Розовата джамия“ заради преобладаващите розови нюанси във вътрешната украса. Построена в края на 19. век, тя е един от най-елегантните и най-снимани архитектурни обекти в Южен Иран. Джамията приковава погледите със своята изключителна декорация с плочки в невероятно дълбок нюанс на синьото, а сутрин, когато слънчевите лъчи проникват през пъстроцветните витражи и се проектират върху персийските килими, оформят цветен калейдоскоп и дават шанс за уникални кадри.

Разходката ни продължава с Гробницата на Хафез – поетът от 14. век, който заема специално място в съзнанието на иранците. Популярна поговорка гласи, че всяка къща трябва да има Коран и колекция с творби на Хафез, а почти всеки иранец може да изрецитира пасажи от негови произведения, като ги използва като подкрепящи аргументи в спорове от всякакво естество. Гробницата е направена от мрамор с гравиран дълъг пасаж от поема на Хафез и разположена сред разкошна градина. През 1935 г. над гроба е построен осмоъгълен павилион, с купол украсен с цветни плочки и подкрепян от 8 колони. В чайната към градината, на фона на рецитал на стихове на Хавез, може да се насладим на купа с аш (супа с нудли) или фалудех (замразено сорбе с тънки нудли и розова вода).

Ще се разхладим в историческата градина Ерам, известна с високите си кипарисови дървета и проектирана в допълнение към съществуващите изкуствено езеро и дворец от епохата на династията Каджар. Счита се, че градината води началото си от периода на Селджуците (11. – 14. век), а етимологията на името й се проследява до арабската дума за рай, която се среща в Корана. С раздвижения си ландшафт, тучната растителност и красивите постройки, тя се слави като една от най-красивите градини в Иран. Ще вдишаме от свежия въздух с аромат на благоуханни цветя и мирта, и ще си отдъхнем под прохладната сянка на кипарисите.

Нощувка в Шираз.

Шираз – Персеполис – Абарку – Тафт (около 5 часа)

Следва посещение на едно от великите чудеса на древния свят – Персеполис, който е останал в историята с гръцкото си име. През 6. век пр.Хр. крал Дарий Велики прави Парса („Градът на персите“) новата столица на Персийската империя, като заменя старата Пасаргад. Прегръщайки ценностите на своя предшественик като културна толерантност и равнопоставеност на всички поданици, Дарий ги въплъщава в дизайна на величествения дворцов комплекс в Персеполис като кани архитекти от най-отдалечените краища на Персийската империя да се включат в изграждането му. Резултатът е смайваща еклектична смесица от структури включително монументални стълбища, изключителни релефни декорации и величествени входове.

Построен на хълмовете на планината Рахмат, дворцовият комплекс е бил емблемата на империята на Ахеменидите и е изумявал всеки свой посетител с мащаба и красотата си. Сградите, добавени в следващите 150 години, превръщат Персеполис в архитектурен шедьовър с дворци, съкровищници и некрополи, изградени с ненадминато майсторство. Ще разгледаме реставрирания археологически обект, който ще ни даде добра представа за миналото величие на Персеполис.

По пътя ще спрем в град Абарку, за да се запознаем с най-старото дърво в Иран – над 4500-годишен кипарис. От там отпътуваме за Тафт, където ще пренощуваме в дома на местните изповедници на зороастризма.

Днес, отправяйки се към съседния град – Язд, ще направим спирка в едно от зороастрийските селища в околноста – единственото без джамия в цял Иран.

Стигаме до Язд, пустинното бижу на Иран, разположен между две пустини – Деще Кавир на север и Деще Лут на юг. Със своите виещи се алеи, гора от бадгири (вятърни кули) и къщи от кал и тухли, Язд ще ни очарова и пренесе векове назад. Тук животът тече с бавно темпо и ще се изгубим сред лабиринта от улици, пълни с история, ще се отбием в някоя от традицонните чайни и ще се насладим на изящно изработените декорации от керамични плочки.

Основан преди 5 000 години, Язд е дом на пъстра смесица от етноси, като около 10% от жителите са последователи на древното учение Зороастризъм. Безмълвен символ на една отминала погребална традиция на зороастризма са т.нар. Кули на мълчанието, където в миналото са оставяни труповете на умрелите да бъдат изядени от лешояди, а костите им – превърнати в прах под действието на природните сили.

Старият град на Язд, който е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, ще ни плени със своята уникална атмосфера и богата история, които струят от 2 000-годишните къщи от времето на династията Каджар, направени изцяло от изсушени на слънцето кирпичени тухли. Докъдето ни стига погледът се ширят златисто-кафяви покриви с високи бадгири (вятърни кули), кацнали почти на всяка къща и напомнящи за палещия зной на летните месеци. Разходката из Стария град ще ни разкрие също така много елементи от местната архитектура – покрити алеи, уютни вътрешни дворове, красиви дървени врати и елегантни декорации с цветни плочки.

Очаква ни и пешеходка разходка из града – прекрасно място да усетим автентичната атмосфера на Ориента.

Нощувка в Язд.

Язд – Караная – Робат Кан (около 3 часа и половина)

Напускаме Язд в посока древния град Караная. Там ще посетим останките на едни от най-старите градове в страната, както и известната му кула. Ще зърнем и керван с над 400 години история – персийските каравани, за които ще научим повече, са най-новото културно наследство на Иран, което е част от наследството на ЮНЕСКО.

Оттам отпътуваме към селището Робат Кан, което се намира във вътрешността на Централната пустиня на страната. Там ще се насладим на включена вечеря с местна кухня и ще пренощуваме в къмпинг в сърцето на пустошта!

Робат Кан – Гарме – Анарак кервансарай (около 4 часа)

Напускаме пустинния лагер, за да се отправим към селището Гарме – един от най-впечатляващите и красиви оазиси в този район. Ще се разходим из неговите градини изпълнени с палми.

След обяд се насочваме към Анарак, където ще прекараме нощта в кервансарай. Персите са устройвали тези места за отдих на всеки 20 километра по Персийския път на коприната, подкрепяйки пътниците в дългите поклоннически и търговски пътувания. Нощуването на такова място е едно мечтано изживяване, което ще ни пренесе стотици години назад във времето.

Нощувка в кервансарай с общи санитарни възли с хладка вода.

Анарак кервансарай – Наеин – Исфахан (около 3 часа)

Оставяме пустинята зад гърба си и потегляме в посока Исфахан. На път ще спрем в малкото градче Наеин, за да се полюбуваме отблизо на старата му част.

Персийска поговорка гласи, че Исфахан е половината свят. Истина е, че Исфахан ни пренася в близкоизточния романтизъм, в Приказките за 1001 нощ, в ислямската архитектура с неговите цветни мозайки и персийски килими от всички страни.

Разположен на кръстовището на Пътя на коприната, Исфахан е един от най-големите и важни региони в Централна Азия и обявен за един от най-красивите градове в света. Най-посещаваният град в Иран може да се похвали със спиращи дъха исторически и културни обекти. Пълен със сгради, обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство, градът предоставя на любопитния ни жаден поглед персийски градини, ислямски постройки, живописни мостове и хилядолетни пазари.

Настаняваме се в хотела и излизаме за вечерна разходка из града, за да се насладим на осветените вечер исторически мостове. Нощувка в Исфахан.

Този последен ден посвещаваме изцяло на прелестния Исфахан. Първата гледка, на която очите ни ще се възхитят, е площада Нагш-е Джахан или Имамския Площад – един от обектите на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Нагш-е Джахан на фарси означава „Моделът на света“ и показва великолепието на петия сафавидски владетел, великият Шах Аббас, който мести столицата на Персийската империя в Исфахан през 16. век. Широкият царски размах е създал един от най-големите и до ден днешен площади в света. Заобиколен е от постройки с различно предназначение, демонстриращи изящната архитектура на сафавидите, заедно с основния базар на Исфахан, ще видите един грандиозен комплекс за изследване.

Посещаваме и двореца Чехел Сутун, величествено разположен сред тучни градини и до прохладен фонтан. Построен през 17. век, дворецът е използван от шах Аббас ІІ за посрещане на важни гости и висши аристократи. Името му означава „40 колони“ и идва от 20-те колони, които поддържат сградата и, отразени във фонтана пред него, изглеждат като 40.

Няма да пропуснем и арменската част на града, където ще видим куполната катедрала Ванк. Разнообразието от стилове, преплетено в архитектурата й, отразява историята на областта и влиянието от преминавалите европейски пътешественици, мисионери и войници. Външността на катедралата е изградена от скромна жълта тухла и подвежда очакването какво се крие във вътрешността зад стените.

Истината е, че интериорът на катедралата Ванк е истински шедьовър на изкуството, представляващ стенописи, резби и плочки. Картините съчетават библейски истории върху купола, персийски флорални орнаменти на таваните и арменски национални мотиви по стените. Посетителите могат да видят и сцени от живота на арменски мъченици, измъчвани от османците. Рамкирани фрески със златисти и сини плочки създават топла и богата атмосфера вътре в църквата и не ще оставят нито един от нас равнодушен.

След вечеря ни чака трансфер до летището.

Късен полет Исфахан – София.