Френска Полинезия (програмата в момента се изготвя)

Искаме да вземем златния медал в олимпиадата по пътешестване, затова подгряваме като грабнем вълната на Таити. Именно тук, на залива Теахупо, през 2024 премериха сили най-добрите сърфисти в света.  

На Таити те посрещат назъбени планини, покрити със сюжети като от книга на Жул Верн, които се врязват директно в дълбините на океана. Докато повечето тропически острови се хвалят с белите си плажове, на Таити вулканите са поръсили фин черен пясък, който подчертава така или иначе сюрреалистичното усещане.  

Драматичният релеф на острова крие и феноменални водопади. Каскадите Фаарумаи се стичат на тънки бели линии по високите черни скали, обградени от непокътната тропическа гора. Ще те заведем и в долината Папено – някогашен вулканичен кратер, събиращ като Ноев ковчег останки от древни племена, петроглифи с шарки, оставени от Ма‘охи (предшествениците на днешните полинезийци) и базалтови мини, скрити в гъстата джунгла. Папено е може би най-главозамайващият пейзаж на Таити, затова подготви фотоапарата с пълна батерия. 

Добре, очите напълнихме с гледки, сега трябва и нещо за душата. На пазарът в Папеете можеш да си купиш малко островен разкош за вкъщи – местните са събрали уникални бижута и сувенири от цяла Френска Полинезия. Тук се продават и ръчно низаните свежи цветни венци, които са задължителен вечерен дрескод за местните дами. Ние, разбира се, винаги се съобразяваме с дрескода, така че ще окичим и нашите дами. 

Таитяните разказват своите истории и митове чрез танци, затова ще ги опознаем най-добре като наблюдаваме традиционния ори таити. Танцът е бил забранен дълги години от френските мисионери на острова, но дори колонизаторският натиск не е бил достатъчен да погуби идентичността на местните. 

Съседът на Таити – Муреа – е още един вулканичен зелен изумруд, подаващ се от дълбините на Пасифика. От плажа Темае (забележително, с бял пясък) ще можеш да помахаш на по-големия островен брат Таити, който е в пълния си чар по залез.  

В тон с това, което Таити ти показа, природата на Муреа също е убийствено красива. Тук обаче подводният свят е гвоздеят на програмата. На планетата има едва две места, където можеш не само да наблюдаваш, но и да скочиш във водата за да плуваш с гърбати китове – Муреа е едното. Избрали сме точния сезон, за да има най-големи шансове цял живот да се хвалиш „Бях на среща с гърбат кит! Даже и го пипнах!“… Само не казвай, че и ти е проговорил.  

На Муреа ще имаме време да си отдъхнем под сенките на палмите, да съберем тен за зимата, и да пийнем свежи коктейли с местен ром. Тропически остров без ром е като балканско мазе без ракия. Затова ще отдадем почести на дестилерията Manutea, която между другото произвежда и сокове от истински екзотични плодове – нали ромът си върви с разредител. 

Ако ромът не те е разлюлял достатъчно, качваме те на лодка ва‘а и отиваме на шнорхелинг да броим рибки, скатове и всякакви други диви и щастливи морски създания. Сами по себе си лодките са със сериозна културна стойност и са произведение на изкуството – обагрени с рисунките на коренното население от племената Ма‘охи. 

За събирачите на гледки има 360° опции – панорамната наблюдателница Belvedere, която дава различна гледка върху планината на Муреа, или зрелището на птичия поглед – парасейлинг над заливите Кук и Опуноху. 

До Маркизките острови стигат само няколко хиляди пътешественика годишно, повечето не дръзват да продължат по-далеч от Таити и Бора Бора. Явно дори UNESCO стъпи на архипелага едва миналата година, и включи островите в списъка за природно и културно наследство. Ние не само, че ще те заведем на Маркизките острови, но и ще го направим нерафинирано до максимум. С боен вик ставаме първата българска група, която ще превземе архипелага с два катамарана. По-близко до оригинала на Кон–Тики май не беше легално. Така че стягай банските за най-дръзкото приключение на СЕД Адвенчърс, и пълен напред! 

Нуку Хива  

Първата ни спирка е най-големият остров от архипелага – Нуку Хива. Тук коне се разхождат свободно по плажа, тикита като от Великденския остров (само че по-малки) надничат от храсталака, а французите оставили една „катедрала“ Нотр Дам (къщичка с две кули), за да се знае кой е във владение. Хребет като гръбнак на динозавър разсича джунглата и авторитетно се издига над брега. На Нуку Хива писателят Херман Невил е събирал жар, за да сътвори по-късно „Моби Дик“. Островът неусетно ще те обладае с мистиката, заливите, каньоните и планините си. 

От Маркизките острови произлизат и татуировките. Не в контекста на съвременното безразборно шарене с иглата, което често води до горчиво съжаление. Племенните татуси символизират родова принадлежност и са изключително важен и сакрален атрибут в културата на полинезийците. С идването си, френските колонизатори забраняват на местните да се татуират, а традицията се възражда едва преди няколко десетилетия. Днес хората от племената на островите отново покриват телата и лицата си с изумителни татуси, които известният фотограф Джими Нелсън е уловил с обектива си. 

Уа-Поу 

Яхнали сме speed-boat, порим вълните, и четири базалтови грамади, издигащи се на повече от километър посочват пътя ни. Уа-Поу има внушителен контур, който се вижда отдалеч и полепва като восъчен печат в паметта. Заедно ще се опитаме да стигнем до острите и често забулени в облачна пелена скални върхове Поутетаунуи и Поумака. Докато си правиш трекинга из стръмните джунгли ще видиш диви ванилия и кафе. В градчето Хакахау ще хапнеш ръчно направен местен шоколад и ще можеш да се заредиш с подаръци – кокетни дървени фигурки, типични за острова. Ще отскочим и за плаж между отвесните скали на Залива на акулите. 

Хива Оа 

Хвърляме котва на Хива Оа, дом на едни от най-големите тики скулптури във Френска Полинезия. Светилищата на Taaoa и Упеке са част от аргументите на UNESCO да отличи островите с място в списъците си.  Притегателна точка за артисти от цял свят, островът е бил любимо място на художника със съмнителен морал Пол Гоген, който е и погребан тук. Интерпретациите му на телата на младите туземки са поставили основите на примитивизма в световното изкуство. На Хива Оа с четките и боите най-усърдно се е вихрила природата, и това със сигурност ще те разсее от леко пиперливата бохемска слава на острова, създадена от Гоген. 

Тахуата 

Следва Тахуата, и за да не споменаваме отново величието на природният пейзаж, ще преминем направо към културата. Тук ще имаш уникална възможност да се докоснеш до племенните занаяти. Хората на острова изкарват прехраната си като изработват бижута и скулптури от кост или палисандрово дърво. Същите бижута като тези, които туземците носят. Произвеждат и традиционното масло моно‘и, което се среща ексклузивно във Френска Полинезия, и то основно на Таити и Тахуата. На Тахуата уединените заливчета с плаж и перфектна за гмуркане вода сигурно са повече от хората на острова. Така че ни остава да се насладим на ексклузивна, частна среща с океана. 

Фату Хива 

Ще ти разкажем малко предистория, за да разбереш какво ни е накарало да се влюбим в това уникално място. В началото на 20. век, един норвежки авантюрист и етнограф, тежка категория приключенец, си събира багажа, хваща си жената и си прави бивак в пещера на Фату Хива. Почти година наблюдава коренното население на острова и му хрумва, че полинезийците вероятно идват от Латинска Америка, а не от Азия. За да докаже прозрението си, си направил сам сал. Кръстил го Кон–Тики и отплавал от Перу. И успял. Пребродил целия Пасифик и акостирал по бреговете на остров Факарава, Френска Полинезия. Тур Хейердал е наше вдъхновение, заради смелостта и огромното му любопитство да изучава какво има накрай света. 

За последния почти век след експедицията на Хейердал едва ли нещо особено се е променило на острова, освен по единствения път на Фату Хива да се появили няколко петна асфалт. И традициите са древни – в селцето Омоа все още ръчно нижат автентични тапа платна, с уникални шарки, направени от кората на черница. Все пак Маркизките острови са застинали във времето. И това особено ясно се вижда на Заливът на девиците (нарекли са го така заради „женствените“ му форми – въпрос на гледна точка). Ето това тук вече е истинско Джурасик парк преживяване. Стоиш, гледаш, слушаш вълните и птиците, а природата ти е взела думите. Остава само да потвърдиш, че Раят не е илюзия – ето ти го доказателството.