Запознай се с Биби: Танцът на един самурай

Запознай се с Биби: Танцът на един самурай

Историята на Бианка не се съобразява с географията. Съобразява се обаче с абстрактното и реда. Едновременно. Биби е Ин и Ян в точна пропорция 50/50. Ин твори, танцува из живота и строи мостове между световете чрез превода на четири езика. А Ян анализира, планира, организира и те води с прецизния размах на самурайски меч. Биби е човек, който трудно може да се събере в кратко описание… та тя едвам се събира в няколко култури. Затова в следващите редове нашият танцуващ самурай ще ти се разгърне като вишнев цвят. Запознай се с Биби!

Откъде тръгна любопитството ти към света?
Майка ми ме поведе из България, Европа и Турция още от съвсем малка. Пътешествията не са внезапно откритие за мен – те са придобит интерес, отгледан с пропътувани километри, изживени дестинации и контакти с „различното“. Да бъда на път отдавна ми е естественото състояние.

Водачът лидер или ентъртейнър е? Кой е твоят стил?
Вярвам, че ние водачите, сме преди всичко ентъртейнъри. Например, танците и динамиката са част от идентичността ми. И това много ми помага да създавам емоция, да усещам ритъма на хората и да ги зареждам с енергия. Но пък от друга страна, не по-малко важно е и да бъдем лидери, отговорни за безпроблемното пътешествие на групата. И пак причинно-следствено обяснение за лидерството – да кажем, че съм си „командир“ още от детската градина (смее се). Организацията и инициативата винаги са ми били вродени. Обичам да поемам отговорност и да държа ясна посока.

Често чуваме, че пътуването трансформира. А когато ти водиш пътешествието, това също ли е валидно?
Смятам, че всеки, който се връща от чужбина, оставя част от себе си там и взима от новото и чуждото. Пътуванията, особено задълбочените изследователски, не са просто отмятане на маршрути – те са лични трансформации. Срещите, историите, културите – и прочита на всичко това от хората, които водя със себе си – ме пренареждат отвътре. Винаги се връщам вкъщи по-богата.

Защо Япония резонира толкова силно с теб?
Аз съм перфекционист и изключително организирана – може би затова Япония ми пасва. Там всичко е подредено и се следват правила. Но това невинаги е плюс. Представете си: на рецепцията ви обслужват холограмни роботи, а после се налага да изпратите факс, който ще бъде разпечатан и въведен ръчно в компютър. Абсурд? Да. Очарователен парадокс? Също. В Япония, ако не видиш нещо на хартия, значи не съществува. Това е страната, в която миналото среща бъдещето – ежедневно.

Мексиканец и българка се срещат в Япония и останалото е история… а каква е предисторията?
Животът ми е истински мултикултурен блендер. Срещнахме се в Япония – място, което само̀ по себе си е кръстопът на традиции и модерност. Различните ни култури не ни разделят, а ни обогатяват. Вкъщи звучи повече от един език, празнуваме повече от един празник и гледаме света от повече от една перспектива.

Планираш ли всичко до детайл или разчиташ на импровизация?
В опозиция на това, което казах досега, често залагам на импровизацията. Но само ако имам стабилна основа и дълбоки познания за страната или мястото, на което се намирам. Например, живяла съм една година в Япония, след това се връщах с не мога да преброя колко групи в страната, а сега отново живея в Киото. Толкова съм се потопила в „Японско море“, че вече даже по телефона не различават дали съм японка или чужденка. Когато познаваш културата отвътре, можеш да си позволиш свобода.

Как би изглеждал животът ти, ако не правеше това, което правиш?
Вероятно щях да работя нещо, свързано с японски език през деня и да бъда танцьорка през нощта. Не такава танцьорка! (смее се) В мен винаги ще живее артистът.

Освен с танц, как още изразяваш артиста в себе си?
Преводът е изключително артистичен процес и много му се наслаждавам. Ако просто буквално превеждаме думи от един език на друг, комуникацията и магията се чупят. Но ако знаем как да боравим с нюанса, със скрития смисъл и емоция на езиците – творим изкуство.

В азиатското си портфолио скоро добави и Южна Корея. Как би я описала с една дума?
Парти. Южна Корея е енергия, неон и динамика – контрастна, млада, преливаща от живот и заразителна.

Кои места усещаш като „най-твои“?
Сеул и Каназава. Сеул напомня думичката “soul” – от английски „душа“. И това перфектно го описва. А тишината и естетиката на Каназава са сантиментални спомени от първите ми срещи с Япония.

Какво продължава да те вдъхновява?
Новите знания, за каквото и да е – любопитството към света ме държи истински жива. И споделеното пътуване. Вълнението от новото е най-силно, когато е споделено.

Щастието е реалност минус очаквания: Запознай се с Яни

Щастието е реалност минус очаквания: Запознай се с Яни

Християн, или както ние си го наричаме – Яни, е от хората, с които можеш да се разбереш само с поглед. От онези хора, които имат вроден такт, интуиция и адаптивност… които са изградени от любопитство и истинско разбиране към „другия“. Запознай се с един от най-новите ни претенденти за околосветски-седски завоевател. Накъдето и да те поведе Яни, сигурно е че ще стигнеш чак до най-съкровените кътчета в душата на мястото. Ще опознаеш истинската дестинация – с пейзажите от картичките, но и с понякога неудобната реалност. И ще я обикнеш. Не заради очакванията, а заради реалността!​

Освен страстта към пътешествията, какви други „страсти“ имаш?
Имам голяма страст към храната и най-вече готвенето. Обичам да експериментирам и кухнята ми е перфектната експериментална сцена.

Когато пристигнеш на ново място, къде първо отиваш да ядеш?
Където и да отида, винаги започвам поръчката си с „дайте ми да опитам нещо типично от тук“. Имам забавна случка в Перу, когато при тази молба получих пиле с ориз. За нас – банално, за перуанците – специално (смее се). Но разбира се, че имаше и севиче!

Кое място е на върха на класацията ти „любими“ и защо?
Краткият отговор е Виетнам – заради храната. И Перу – заради природата.
Дългият отговор… Забелязал съм, че хората силно се привличат от категоризиране и класиране на общо взето всичко, включително дестинации. Но не го намирам за правилно. Магията на всяко място е различна. Да сравняваш кой водопад е по-впечатляващ или коя планина по-красива е като да сравняваш бутилки с качествено вино. Всяко е уникално и е въпрос единствено на вкус кое ще те опияни най-силно.

А тогава в какво се изразява магията на мястото?
Магията е в историята на мястото и в духа, който то носи. Винаги любопитствам какъв е контекстът на сегашната реалност, като започна от хората, и понякога разнищвам назад до буквално движенията на тектоничните плочи (смее се). Изумително е колко определящ е релефа. Например Андите взимат и дават и то не само в Перу, а на целия континент. От едната страна блокират дъждовете и създават пустиня, а от другата ги концентрират – за да напояват Амазонската джунгла. И с това се предначертават бита и културата с на местните.

С кое сетиво пътуваш?
Вече споменах за любовта ми към кулинарията, така че бих обобщил – с вкуса. Това, струва ми се е най-използваното пътешественическо сетиво след зрението. Но забелязах, че някои хора пътуват със слуха – през ритъма на местната музика – което ми насочи вниманието да започна и да „чувам“ дестинацията.

Какви са ти отношенията с музиката?
Свиря на пиано и се уча на акордеон. Когато си почивам ако не ми се готви, ще свиря. Има същия терапевтичен ефект. Вярвам също, че когато нещо ти тежи, можеш да го трансформираш в изкуство и да се освободиш. Така че използвам музиката и за ободряване. В този ред на мисли, спорта също много ме ободрява.

Какво ти трябва, за да си щастлив?
Само едно – хора. За да споделям. А когато пътувам с група често споменавам формулата „щастието е равно на реалност минус очаквания“, в контекста на местата, които посещаваме. Не всяко място по дестинациите ми е като от туристическа брошура.

„Реалност минус очаквания…“, но все пак нещо успявало ли е да те разочарова?
Всякакъв вид изкуствени атракции без реална културна или историческа стойност, създадени само като машини за пари. Затова не харесвам и зоопарковете, нито пък фестивали, които докарват далечна култура извън изворите ѝ. Трябва не те да идват при теб, а ти да отидеш при тях. Иначе се губи автентичността.

Смяташ ли, че колкото повече пътуваме, толкова повече развиваме любов към дома?
Не съм сигурен за тази формула. По-скоро разсъждавам върху наблюдението на моя „мастър-джедай“ Мария, че пътуването лекува. Промяната на средата не решава всички проблеми, но пък дава нова перспектива върху нещата, което е добро начало. Затова се старая да помагам на всеки индивидуално да опознае дестинацията в дълбочина и да вземе от нея точно това, което търси и истински го вълнува.

Каква е разликата между пътуването в група и опознаването на света сам?
Омръзнало ми е да пътувам сам. В действителност, като си сам се движиш със собствено темпо и не се съобразяваш, но пък в група споделяш вълнението, което зарежда несравнимо! Тази споделена емоция изгражда трайни приятелства, а и на път хората се опознават истински.

Накъде гледа любопитството ти?
Към Русия – огромна страна, която вероятно крие невероятно разнообразие. Смятам, че за да разбереш едно място, трябва да му посветиш поне месец. Затова искам да прекарам по месец в Петербург и някое малко руско селце, за да си оформя сам мнение за руската реалност. И ми е мечта да пропътувам Транссибирската железница. Вярвам, че един ден ще ми се отвори късмета. Все пак аз съм късметлия!

Под светлините на прожекторите е самият прожектор – Диана

Под светлините на прожекторите е самият прожектор – Диана

Диди е едно от нашите гурута в Страната на изгряващото слънце и ако трябва да я опишем максимално кратко – тя е човекът изгряващо слънце. Където и да се появи, всичко светва. Енергията ѝ е заразителна, а меденият ѝ глас моментално те грабва и повежда в лабиринт от разкази с неочакван край, многопластови истории и хумор като от стенд-ъп комеди. Но не бъркай топлината ѝ със слабост, че ще вземеш да се опариш. Със самурайска отдаденост Диди никога не оставя другарче в беда, особено ако бедата е да си сам на бара. Ще ти помага с наздравиците до зазоряване, когато тя пак ще изгрее и ще огрее пътя ти към нови приключения. Запознай се с нашето слънчево момиче – Диана!

Къде на картата на живота се намираш в момента?
Казвам го и на приятелите си и на групите, с които пътувам: да бъда водач на CED Adventures е мой личен Еверест. Мечтата ми се сбъдна. Но това съвсем не значи, че съм приключила с мечтите. В момента търся нова голяма цел, която да насочва пътя и стремежите ми. Но една от краткосрочните ми идеи е да обърна малко фокуса си към България и да я опозная по-добре. В родината ни има много интересни места, които все още не съм изследвала, а те са толкова близо.

Човек, който се съревновава ли си, или по-скоро се пускаш по течението?
Не съм състезателен характер. По-скоро се пускам по течението и се наслаждавам на процеса. Дори във видео-игрите, които напоследък са ми едно от любимите занимания, избирам игра, в която да действам с мое темпо и по мои правила.

На какво се дължи този ярък блясък в очите ти?
Аз съм много любопитен човек, и смятам точно любопитството за моята движеща сила. То ме вдъхновява и ме води – към нови хоризонти, срещи и преживявания.

Без какво не можеш?
Без любов. И най-вече без да давам любов. Разбира се, искам и да получавам (смее се). Но да обичам – това, което правя и хората, които ме заобикалят – придава много по-велик смисъл на всичко.

Ядеш, за да живееш или живееш, за да ядеш?
Живея, за да ям! И най-добре хапването да си върви и с пийване. Претенциозна съм към хубавата храна и ако някой ресторант само малко ме разочарова, повече никога няма да се върна там. Вероятно за това има влияние и опита ми в изисканото ресторантьорство в България.

А с какво храниш ума си?
Чета доста криминално-любовни романи. Харесват ми сюжети, в които не можеш да отгатнеш финала, докато не стигнеш до него. Съспенсът, контролираното напрежение и най-вече неочакваният край са ми любими. А ако всичко това се развива на фона на любовна история – бинго!

Кой е „тайният“ ти талант?
Вече не е съвсем тайно, че пея. Но много малко хора знаят, че правя и бижута. Ръцете ми винаги трябва да са заети с някакво занимание, и най-добре да е свързано с изкуството да създавам.

Какво за теб е пеенето и за какво пееш?
Мой начин да правя подарък, на който и да ме слуша. Отдавна не съм пяла на караоке или пред публика и никога не съм искала да се занимавам професионално с музика, за да не се изгуби магията на „подаръка“.

Ти вярваш в прераждането. Къде и кога мислиш, че си живяла в миналия си живот. Защо?
Била съм артист в Япония, някога във времето още преди самураите. Артефактите от онова време аз виждам като стомни, вази и произведения на изкуството. Историците казват, че са имали съвсем друго предназначение – най-обикновени съдове за хранене. Но аз тихичко и наум не се съгласявам с тях (смее се).

Какво е за теб „вкъщи“ – място, чувство или хора?
Абсолютно категорично – хората!

Ако беше празник, кой щеше да си?
Някой с много фойерверки (смее се). Може би Нова година, заради символизма около новото начало и вдъхновението, което то носи.

Какво правиш първо, когато отидеш на ново място?
Отрезвявам се и се мобилизирам максимално. Така мога да видя усетя всеки мъничък детайл наоколо и да се потопя напълно в духа и атмосферата на мястото.

Ти ли откри Япония, или тя откри теб?
Истината е точно по средата. Бях тийнейджър, когато случайно попаднах на японско аниме по телевизията и се загледах. Последваха още доооста анимета, докато в един момент осъзнах, че започвам да разбирам какво си говорят героите дори и без субтитрите. В университета учих японска лингвистика, но по-голямата част от знанията ми всъщност са плод на нестихващото ми любопитство към езика и културата. До голяма степен се определям като самоука.

Сакура или Момиджи?
Момиджи! Макар и да не е толкова познато в България, колкото Сакура, цветовете на Момиджи ми въздействат много по-силно. Дори когато пътувам около Търново, където живея, гледам как есента обагря склоновете и се разчувствам. А представяш ли си какво е с още по-ярките цветове на Момиджи – направо палят пейзажа.

Кое японско умами е най-голям гъдел за сетивата ти?
Сашими. Живяла съм година в Канадзава, на бреговете на Японско море. Качеството и вкусът на суровата риба там са ми поставили много високи стандарти. Вкусът наистина е неподражаем!

Ако трябваше да обясниш живота си с японско хайку, за какво щеше да е то?
За цветна картина, пълна с позитивизъм!