Играта на вземане-даване: Запознай се с Бо

Играта на вземане-даване: Запознай се с Бо

Боряна всички си я знаем като Бо. Интересно, че на доста езици казваш „бо“, когато искаш да изненадаш някого. Именно това е нашата Бо. Изненада! Това е човекът, който вярва в неслучайните случайности, и за когото „риск печели“, но никога не губи. Тя е спокойната вода, която те понася към бурно приключение. Елегантният пълководец, който докато ти помага да завладееш света, напълно неусетно те учи: на търпение, приемане и уважение към всяко място. И ти показва как понякога да даваш те изпълва много повече от това да получаваш!

Кога започна твоят „флирт“ с пътешествията? Всичко започна след една бригада в САЩ, която за мен беше истинско Work and Travel. Докато повечето хора бяха там основно, за да работят и да спестяват пари, аз изхарчих абсолютно всичко, което бях изкарала, за да обикалям Щатите. И смятам това за най-добре изхарчените ми пари. След това прекарах 7 години като стюардеса, базирана в Дубай, което означаваше пътуване из целия свят. През този период пътуването беше начина ми на живот, но въпреки това не ми омръзна да попадам на ново място всяка седмица. Ти ли си избра да станеш водач, или съдбата вече го беше отредила вместо теб? Това беше серия от „случайности“, които всъщност изобщо не бяха случайни. Бях се върнала от Дубай и се чувствах на кръстопът в професионален план. Не вярвах нито в таро, нито в руни, но попаднах на такова събитие и ми казаха: „Имаш нещо, което знаеш и можеш, и ще го предадеш нататък.“ По-късно, на друго таро събитие чух абсолютно същото. Тогава още не разбирах какво означава. Малко след това се запознах с Наси съвсем случайно – на един арт базар. Тя ме насочи към CED Adventures и… останалото е история.

Рискът равен ли е на приключение?
Аз генерално обичам рисковете. Когато пътувам сама често тръгвам нанякъде без всичко да ми е организирано под конец. За мен адвенчър елементът е много важен – трябва да има лек „гъдел“, онази несигурност, която те държи жив и буден.

И в този ред на мисли, имаш ли история, в която „адвенчър елемента“ доооста те е събудил?
Имам едно по-екстремно преживяване, при пътуването ми с приятели до Виктория Фолс. От работа (разбирай, полет) директно скочих на следващия самолет до Лусака, Замбия. След това изминахме много дълъг път по нощите, спукахме гуми, и най-накрая стигнахме до лоджа ни край Виктория Фолс – само за да разберем, че той всъщност е затворен. Все пак успяхме да намерим подслон за нощта в Ливингстън… Когато разказвахме на местните за случката, те всички се ококорваха на смелостта (или глупостта) ни. Оказа се, че никой не смее да пътува по този маршрут през нощта, защото гъмжи от въоръжени бандити. Това е малко като казуса „не е страшно да си сам в тъмното, страшно е да не си сам в тъмното“.

Често хората само „взимат“, докато пътешестват. Но как можем и да „даваме“?
Моят начин да „давам“ беше доброволческото ми пътешествие из Западна Африка. Живях там близо 3 месеца и обиколих 4 държави. И въпреки, че идеята на доброволчеството е да даваш, от него можеш и много да си вземеш. Цялото преживяване промени мирогледа ми, научих се да ценя малките неща и да не ги взимам за даденост. Научих се да не мрънкам за малки и незначителни неща, и че повечето неща всъщност са незначителни. Научих се да не съдя.

Коя си ти, когато не си на път?
Майка на пудела Тофи (смее се). Фууди, защото обичам да обикалям новите кафенета и ресторанти в София, които често са отворили, докато съм била на път. Също напоследък съм голям фен на добрия сън и на реформър пилатеса… когато имам време.

Ти имаш доста развит усет към модата и естетиката. В гардероба ти има ли някое традиционно облекло от далечно място?
Бях си купила виетнамска копринена носия, която по-късно размених за африканско облекло в Гана. За мен облеклото не е просто визия. То показва отношение, уважение към мястото и културата, в която се намираш. Или донася малко от тази култура вкъщи и я популяризира.

Къде отиваш, за да се презаредиш и вдъхновиш?
Ню Йорк. Градът, в който мога просто да вървя по цял ден и да не ми омръзне. Толкова наситен с култури, ресторантчета, кафенета, енергия. Градът, който никога не спи и в който винаги има какво да правиш. Задължително се връщам там най-много на всеки две години – много ме зарежда.

А къде е най-доброто парти?
На Карибите, със сигурност! За мен те са абсолютната парти дестинация, и то на фона на феноменална природа и безкрайно синьо море. Тази дестинация е много по-различна от другите места, на които съм била, или които водя. Там енергията е съвсем друга – лека, ритмична и цветна.

И понеже дойде време за последната глътка от това интервю, а ти обичаш хубавите питиета… Ако беше коктейл, кой щеше да си и защо?
Еспресо мартини. Не е сладко, а горчиво. Дава ти енергия, събужда те… и идва в красива чаша. (смее се)

Черешката на торта с много пластове – Наси

Черешката на торта с много пластове – Наси

Първо виждаш глазурата – нежното присъствие на красавицата с любопитни сини очи. Но какво се крие под нея? Експлозия от вкусове и пластове, които и най-добрите сладкари не биха могли да съчетаят толкова майсторски. Един пласт Мама Африка, който е откраднал сърцето на най-дивия континент и на всеки наш пътешественик, стъпил там. После идват слоеве фууди житейска философия, които те подканват да опознаваш света с епикурейски размах. Тук-там има и някоя хрупкава ядка, защото за да владееш така категорично едни от най-предизвикателните дестинации, трябва да си корав. И тепърва започваме… Запознай се с Наси!

Едни хора пътуват, за да опознават света. Други – за да опознават себе си. Ти от кои си?
Аз започнах да пътувам приключенски доста късно. Шегувам се, че използвах пътешествията за справяне с кризата на средната възраст (смее се). Така че, за мен пътешествията са начин да опознаваш себе си чрез опознаването на света. Любопитството ми към нови места винаги ми е било двигател. Неслучайно избрах да уча туризъм – исках да пътувам. И точно тази любознателност към непознатото ме отведе на неочаквани за мен места. А като водач преодолях себе си и много от страховете си. Спах на палатка за първи път в Серенгети (това за една „бивша кифла“ си беше голямо предизвикателство), научих се да не се страхувам от тъмното, гмурках се с акули, поплациках се и в „Дяволския басейн“ на ръба на водопада Виктория. Вече имам самочувствието, че почти нищо не може да ми се опре.

Като водач учиш приключенците на любопитство към света, а те теб на какво учат?
На точност, търпение, на спокойствието, че „и това ще мине“ в иначе непредвидена и напрегната ситуация. Научих се истински да слушам хората, и да забелязвам и оценявам и малките детайли  в тях. Всеки, в това число и аз, обича да бъде забелязван и да получава комплименти за хубавите си качества.

Коя е най-трудната част от едно пътуване с група?
Все още толкова се вълнувам преди да отпътувам с група, че често дори не мога да спя предната нощ. Всяко тръгване ми е като първо. Според мен най-трудната (или по-скоро интензивна) част от пътуването е от срещата на летището до пристигането в дестинацията. Тогава все още се опознаваме, спояваме като група, а и винаги ме гложди параноята дали всички полети ще са навреме (смее се).

Какво имаш в задължителния “bucket list” с пътешествия?
Списъкът е доста дълъг… От малка съм завладяна от книгите за инките и маите, така че Перу ми е голяма мечта. Наскоро любопитството ми се насочи и към Мадейра, която макар и да изглежда достъпна и близка в сравнение с местата на които съм била, всъщност е и доста екзотична.

Имаш ли си някой особено ценен сувенир от приключенията ти?
Когато бях все още клиент-пътешественик попаднах с група на CED в Лаос. Там ни се случи едно от най-адреналиновите приключения, за което мога да си помисля. Бяхме на трекинг из джунглите, където стъпва само френският формат на Survivor… и ние. Хвана ни проливен дъжд, който продължи с дни. В един момент бях загубила надежда, че изобщо ще „изплуваме“ от джунглата. Та от това изживяване си взех за спомен една бамбукова чашка, от която до ден-днешен героично си пия кафето (смее се).

С какво се бориш?
Боря се с перфекционизма си и се уча да приветствам с повече лекота импулсивните неща.

Въпреки, че кръстосваш света, спомена че си оставаш домошар. Кое ти е любимото място у дома?
Холът. Той ми създава усещането за простор заради големия прозорец, а е и мястото където се вихря с печивата, защото е свързан с кухнята. Тук едновременно мога да си отдъхна и усамотя, или пък да се събера със семейството и приятелите.

Предпочиташ да ти идват гости или ти да си гост?
Преди да имам гости винаги е трескава подготовка всичко да е перфектно изпипано. Организирам си тематични вечери, планирам менюто понякога седмици по-рано. Това е доста енергоемко, затова напоследък предпочитам аз да съм гост. Преди да отида на гости винаги търся някоя нова рецепта, за да занеса на домакините сладка изненада. В последно време импровизирам с вариации на морковената торта.

Имаш две деца, които тъкмо навлизат в самостоятелния живот. Смяташ ли, че ще последват приключенския ти път?
Смятам, че успешно съм посяла зрънцето на приключението и в двамата. И дъщеря ми и сина ми учат или работят в чужбина и вече виждам как се изграждат като космополитни личности. Прави ми впечатление и как пътуват – определено не като обикновени туристи.

Ако беше десерт, кой щеше да си? И защо?
Без да се замислям: морковена торта! Тя не е универсален десерт, комбинацията ѝ от вкусове е неочаквана, но въпреки това – вкусна. Има много съставки, подправки и пластове. И всеки я прави по негова си рецепта. Може би дори ѝ слага тайна съставка, която я прави още по-уникална. В нея винаги има и канела. Ако бях подправка, щях да съм канела – една от най-разпознаваемите.

Вярваш ли в пророчества?
В първата ми група до Мадагаскар една от дамите ми сподели за пророчеството на вълшебния баобаб. Каза ми, че ще бъда съдбовно свързана с Африка и Франция. И какво се случи? От Мадагаскар започнах да превземам още много кътчета из Африка като водач на CED Adventures. Дори ми излезе прозвището „Мама Африка“. А после срещнах и любовта, под формата на… французин. Така че – да! Повярвах в пророчествата.

ХАЙДЕ С МЕН

10+ (не)удобни истини за Колумбия

10+ (не)удобни истини за Колумбия

Колумбия не е това, което си мислиш. Не е и това, което Netflix иска да си мислиш, за да прекараш уикенда залепен пред плоския екран. Колумбийската реалност е много по-цветна от картелното клише, което Холивуд преексплоатира. И ето първа (не)удобна истина: Пабло Ескобар и неговото наследство от дълги години можеш да гледаш само по телевизора, не и по улиците на Колумбия. Съжаляваме, ако разочаровахме някого, но ето 10 очарователни истини за Колумбия, за да се реваншираме.


Карнавалът е по фасадите

Толкова цвят, колкото по колумбийските фасади, няма и в каталог на Pantone. BBC класира Гуатапе сред седемте най-пъстри градове на планетата. Цветовете на колумбийската архитектура впечатляват дори продуцентите на Дисни. Сюжетът на анимацията Енканто се развива точно измежду шарените къщички на Гуатапе.

Имат най-сърцатите хора

Колумбийците имат уникалната способност да те накарат да се чувстваш у дома още от летището. Гостоприемството е част от културата им, а привързаността им към семейството е като никъде другаде.


Катедралите им излизат солено

Тук Бог е навсякъде, дори и на места по принцип запазени за дяволите. Катедрала в Сипакира е построена в недрата на солна мина. Колумбийците са занесли светлината на вярата им на цели 200 метра под земята.


Палмите са на високи токчета

Видиш ли 60-метровите палми в долината Кокора, направо ще се ококориш. Ако изобщо можеш да извиеш достатъчно врат, да видиш ехеее къде зелените корони докосват небето. Гледката от замъглените от влагата хълмове към силуетите на най-високите палми в света е изумителна.


Есмералда носи емералди

Емералди, изумруди, или както предпочиташ да им казваш – Колумбия се разполага с 90% от световната им търговия. Смарагдовият цвят на скъпоценните камъни е по-зелен и от началните надписи на теленовелата Есмералда. И да, бижутата с емералди са символ на статус и елегантност, който прави присъствието на всяка латиноамериканска дама още по-драматично.

Плуват в два океана

Пасифик или Атлантик – можеш да си избираш. Колумбия е единствената страна в Южна Америка с плажове и на двата океана. Сърфинг, гмуркане в коралови рифове, срещи с безброй морски животинки – голямото синьо е по две и дава радост на всеки. Но да ти дадем информация от кухнята… Карибското крайбрежие си заслужава повече.


Ботеро е архитект на пластичната хирургия

Това си е наша теория. Но като отидеш в Колумбия и на теб ще ти направи впечатление. Изкуството на колумбийския художник и скулптор Фернандо Ботеро е толкова ексцентрично, че дало началото на цяло арт направление – „ботеризмо“. Цялата ботерска напомпаност сякаш е пренесена и в женските естетични стандарти на Колумбия. И подхранила бизнесa на пластичната хирургия.


Салсата е лайфстайл

За колумбийците салса не е просто танц, а начин на живот, изразяване и общуване. Салсата определя идентичността на цели градски общности. И ако си мислиш, че ще гледаш салсата само отстрани… успех! Местните така бързо ще те завихрят в танци, че няма и да ти дадат шанс да си измислиш оправдание.


Кафето е любов

Колумбия е земята на най-добрите кафеeни зърна. И не е въпрос само на климат. Тук кафето се отглежда с обич и внимание. Култивирането му често е семейна традиция от десетилетия, ако не и столетия. Като всяко друго нещо, колумбийците правят и кафето със страст.


Богатството им се измерва в природа

Колумбия е на почетното второ място в света по природно разнообразие. Надминава я само Бразилия, която все пак е с далеч по-голяма територия. Карибски и тихоокеански климат, плажове с бял пясък, Андите, палмови долини, реки с цялата цветна палитра, амазонска джунгла и животински видове, които се срещат само там. Колумбия направо си е банка за природни чудеса.

Изредихме едва 10 причини да й дадеш шанс, но истината е, че те са много повече. Ела с нас и сам ще се убедиш!

ХАЙДЕ С НАС

Пътешествениците говорят: Ели Тодорова за най-дивата част на Чили – Северна Патагония

Самото име на Патагония си остава синоним за приключение, но истинските пътешественици жадуват да потънат в дебрите на величествената Северна Патагония: едно от последните наистина диви места на Земята. Единственият начин да стигнеш до него е по авантюристичния път Каретера Аустрал, който прекосява 1270 километра от най-труднодостъпните места в Чили, за да те отведе до природни чудеса като вулкана Чайтен, Мраморните пещери и Висящия ледник в планинския национален парк Кеулат.

За нас е чест да те запознаем с една от заклетите пътешественички на CED Adventures, която ще ти разкаже със свои думи за тези места. Ели Тодорова изпъква дори сред нашата елитна общност със своята страст за приключения и неизменна готовност да стигне още по-далеч, до границите на познатото.

Кога и как се роди желанието ти да посетиш Северна Патагония?

Още след първото ми пътуване до Южна Патагония с вас през 2016 г. бях сигурна, че ще се върна. Тази  сурова и необятна земя ме беше омагьосала завинаги. Когато през 2019 г. заминах за сватбата на моя братовчедка в Сантяго, бях решена, че няма да се върна без ново патагонско приключение. Идеята за самостоятелно пътешествие узря още тогава, а новината, че вие започвате проучвателно пътуване в малко познатата Северна Патагония, окончателно наклони везните. Не сгреших — това се оказа едно от най-добрите решения, които съм взимала. А началото на тази година ми поднесе и щастието да се върна отново там с вас, като обогатих познанието си за района и посетих нови места.

Какъв беше първият ти досег със Северна Патагония?

Полетът ми кацна в малкото летище в Балмаседа. Там ме чакаше Йън – англичанин, който се бе преместил да живее в Патагония, влюбен в дивата ѝ природа. С него потеглихме по известния път „Каретера Аустрал“ — Южната магистрала. Асфалтът свърши почти веднага и се озовахме сред тюркоазени езера, млечносини реки, есенни гори и ледници със син блясък.

Кое място те впечатли най-много тогава?

Национален парк „Лагуна Сан Рафаел“ – една от най-екологичните зони в света. Там видях ледника Сан Рафаел и Мраморните пещери в езерото Генерал Карера. Природата там е величествена – смес от гори, ледници, езера и сурови планини. Навсякъде цареше усещане за нещо недокоснато, почти извън времето.

Имаше ли нещо екстремно във второто ти приключение?

Да, определено. Уникалното пътуване до ледника Леонес. Заедно с братовчедка ми потеглихме по река Леонес със скоростна лодка, управлявана от френския алпинист Филип Ройтер – истинска легенда в района. На места бързеите бяха толкова бурни, че само майсторските му маневри ни спасиха от окъпване. А после ни предстоеше трек през долината, гората и морените до самото езеро, откъдето се качихме на втора лодка и стигнахме буквално под ледника Леонес.

Как изглежда ледникът Леонес отблизо?

Внушително. Огромни ледени езици се спускат между планински върхове, някои от които достигат над 3000 метра. Тюркоазеното езеро в подножието му отразява всеки цвят и всяко облаче. Това е място, което не можеш да забравиш — дори когато се върнеш физически, умът ти остава там още дълго.

Какво е цялостното усещане да си в Северна Патагония?

Това е място, където човек винаги изглежда по-малък от другаде. Пейзажите са монументални. Вятърът – постоянен, наричат го „памперо“. А тишината — дълбока. Това не е просто пътуване, а среща с един свят, в който природата диктува всичко.

Би ли се върнала отново?

Без колебание, но човек трябва да си дава ясна сметка какво харесва и търси. Патагония е земя на крайности – или се влюбваш в нея завинаги, или се чудиш защо си пропътувал тези хиляди километри. Аз явно принадлежа към първата група. Това място е приключение, урок по смирение и вдъхновение в едно.

9new2025-02-01 в 02.19.42_98a69cfa
5-new20250129_141337
3-new20250129_151232
1-newDSC03813
ХАЙДЕ С НАС

БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК В КОЛУМБИЯ

Да не отидеш в Колумбия, защото си чувал за наркокартелите през осемдесетте години, е все едно да не отидеш в Италия, защото си чувал за мафията. Съвременна Колумбия е стигнала на няколко десетилетия бурно развитие от онова, което е била тогава, и редовно оглавява световни класации за качество на живот, гостоприемни условия за туризъм и работа, модерна градска инфраструктура, културен живот и каквото още се сетиш. Според нас всеки трябва да я посети поне веднъж през живота си. Ето пет причини да го направиш – но ако дойдеш с нас, ще откриеш много повече за себе си!

Богота

Столицата на Колумбия е петият по големина град в Южна Америка (с по-голямо население от цяла България), но е успяла да съхрани уникалната атмосфера на колониалните квартали. Добави към тях музеите на световно равнище, страстта към кафето, гастрономията и музиката, архитектурните контрасти между катедралите и небостъргачите, гостоприемството на колумбийците и бурния нощен живот, и ще получиш едно многопластово преживяване, което никога няма да забравиш.

Bogota cityscape of big buildings and mountains and blue sky
D 4-5

Сан Августин

Това тихо, живописно планинско градче, където конете все още са повече от автомобилите, ще те зашемети с най-голямата група от мегалитни скулптури в Южна Америка. Археологическият парк е дом на повече от 100 каменни скулптури на възраст над 3000 години, които не отстъпват на по-прочутите си събратя от Великденския остров.

Меделин

Ах, Меделин. Ще го видим заедно отвисоко, като се повозим на уникалната система от лифтове, която е част от градския транспорт. Ще се насладим на местната кулинария в квартала Побладо и на музиката в парка Йерас. Ще разгледаме Комуна 13 – някога опасен район, който днес е един от най-артистичните в града с безбройните си графити: символ на преобразяването на Меделин в модерно културно средище. И след всичко това пак ще се налага да убеждаваш всичките си приятели, че не, съвременният Меделин няма нищо общо с онова, което са гледали в онзи сериал.

D 13
Day 16 Cartagena

Картахена

Карибско пристанище, което е съхранило атмосферата на миналите столетия – и продължава да пулсира с ритъма на пазарите, ресторантите и нощния живот. Кулинарната сцена в града е невероятна: от луксозни ресторанти за морска храна до сергиите на пазара, които предлагат местни специалитети за всеки вкус. Артистичният квартал Гетсемани е прочут в цяла Колумбия с централния си площад Тринидад, който всяка вечер се пълни с местни жители, пътешественици, улични изпълнители и артисти. А за по-късно, салса клубовете на Картахена са легендарни.

Каньо Кристалес

Това световно чудо, наричано „Течната дъга на Колумбия“, е обявено от National Geographic за най-красивата река в света. Защо? Между края на септември и средата на ноември (неслучайно ти предлагаме да те заведем в Колумбия точно през октомври) в реката цъфтят водорасли, които обагрят водата във всички цветове на дъгата. Ще се разходим пеша по бреговете, ще плаваме с лодка по реката и ще плуваме в малки естествени басейни. И да, ще се снимаме и още как.

Titled as Colombia's unique biological wonder, Caño Cristales goes by many identities such as “river of five colors,” “the river that ran away from paradise,” and “the most beautiful river in the world.” Only during the short span between the wet and dry seasons, when the water level is just right, a unique species of plant that lines the river floor called "Macarenia clavigera" turns into a brilliant red During the wet season, the water flows too fast and deep, denying the Macarenia clavigera the sun that it needs to turn red. For a few weeks from September to November, the river transforms into a flowing rainbow. Caño Cristales, is part of National Park Serrania de la Macarena and accessible from the nearby town of La Macarena.
ХАЙДЕ С НАС

ТАЙНОТО СЪКРОВИЩЕ НА ГРУЗИЯ

Грузия е малка държава и се намира едва на отсрещния бряг на Черно море, но дори на пръв поглед се вижда, че притежава уникално богатство от природа, култура, фолклор и вкусове. Ние обаче не се задоволяваме с първия поглед, надничаме зад завесата на очевидното и се гмуркаме по-дълбоко от онова, което се вижда на повърхността.

Наред с неповторимото вино, отлежавало в заровени под земята амфори, прочутия мед и автентичните грузински ястия, ще открием заедно невероятната красота на Кавказките планини – внушителни и сурови, сравнявани от някои с Хималаите. Ще стигнем до ледници и ще станем свидетели на високопланински гледки, които рядко човек би повярвал, че съществуват в Европа.

Ние влизаме в самото сърце на Кавказ, за да ти покажем скритото съкровище на Грузия: Сванетия. Благодарение на изолираното си местоположение, жителите на този планински регион са запазили най-непокътнати грузинската култура, обичаи и изкуство. Дори езикът им е старинна форма на грузинския, а малкото населени места – като „столицата“ на региона Местия (с население под 2000 души) или Ушгули, най-високо разположеното селище в Европа (на надморска височина над 2000 метра) – приличат на етнографски музеи на открито.

От легендарните кули до ароматната сванска сол, ето някои от акцентите, които правят този регион толкова специален:

Кошки

Средновековните селца в Сванетия са били прекалено разпръснати по планинските склонове, за да бъдат обградени с крепостна стена, затова всяка по-голяма къща е имала собствена каменна кула – „кошки“, в множествено число „кошкеби“ – в която са намирали убежище хората от семейството и домашните животни по време на природни бедствия, нападения на нашественици или наследствени кръвни вражди със съседните кланове (грузинският еквивалент на вендета). Заради стотиците кошкеби – някои на повече от хиляда години – Сванетия прилича повече на кадър от „Властелинът на пръстените“, отколкото на реално съществуващо място. Само в миниатюрното селце Чажаши има повече от 200 кули!

Ламария

Ушгули – планинското селище от пет по-малки селца, разпръснати по склоновете – почти не се е променило от основаването си през ХII-ти век. На един самотен хълм над него се издига Ламария – скромна православна църква от Х-ти век, която носи името на древна сванска богиня, като пример за съжителството на езическите традиции със средновековната история и живота до днес. Благодарение на изолираното си местоположение, сваните са останали незасегнати от многобройните нашествия и войни в региона, както и от опитите да бъдат подчинени (както от Руската, така и от Османската империя) – което им е позволило да съхранят езика и културата си.

Сванури марили

Всеки е чувал за грузинското вино, но трябва да отидеш в Сванетия, за да опиташ (и да си донесеш) сванска сол: смелена на ръка с кориандър, сминдух, червен пипер, сушен копър, цвят от невен и семена от див кимион. Родена от нуждата да се „разрежда“ солта, за да изкара по-дълго в този регион, отдалечен от обичайните търговски пътища, сванската „шарена сол“ се е превърнала в запазена марка на Сванетия и цяла Грузия.

ХАЙДЕ С НАС

МАДАГАСКАР

Казваме го с ръка на сърцето: ние сме българските пионери на остров Мадагаскар. Отидохме там още през 2016 година и оттогава сме завели в Мадагаскар десетина групи от истински приключенци, готови да пожертват комфорта си, за да стигнат до предела на познатото. Яли сме лангусти до насита, пили сме ванилов ром на диви плажове, паркирали сме джиповете си до каруците, теглени от зебу, които продължават да използват местните хора. Дори по днешните ни стандарти, в Мадагаскар сме стигали много далеч встрани от утъпканите пътеки. Това е приключенско, диво пътуване за сериозни пътешественици и както няма да се уморяваме да повтаряме, наистина не е за всеки.

Но неслучайно отново и отново се връщаме там. От баобабите и девствените плажове до гъстите гори и националните паркове, от 111-те вида лемури до морските костенурки, има безброй причини Мадагаскар да заема специално място в сърцето ни. Ето пет от тях:

  1. Животните

Мадагаскар е четвъртият по големина остров на света, а уникалното му разположение го прави дом на огромно разнообразие от животински видове, които не се срещат никъде другаде. Най-големите „звезди“ са лемурите, естествено, но освен тях можеш да видиш отблизо хамелеони, фоса (нещо като дива котка, нещо като мангуста, нещо като нищо друго), морски костенурки и китове.

  1. Плажовете

Плажовете на Мадагаскар са легендарни. Стотиците километри плажна ивица гарантират, че често ще оставаме сами с океана – а най-добрият начин да опознаеш мадагаскарските плажове е да ги обиколиш, без да бързаш. Именно затова пътуването ни там продължава цели 16 дни, така че да имаш възможност да се насладиш на всичко, което може да ти предложи островът.

  1. Баобабите

„Булевардът на баобабите“ е символът на Мадагаскар и най-фотографираното място в страната. Намира се в западната част на острова, малко на север от крайбрежния град Морондава. В миналото, внушителните дървета са били едва малка част от много по-голяма гора. Но и днес, по протежение на 260-метровия „булевард“, можеш да видиш отблизо уникалните форми и шарките по кората на тези дървесни великани.

  1. Местните хора

Нашето пътуване ще ни отведе до скрити кътчета на Мадагаскар, където няма да срещнем други туристи. Но за сметка на това, ще имаме възможност да общуваме с местните жители – с усмивки и жестове, които ще ни бъдат достатъчни. А ако имаме късмет, ще попаднем на уникалния местен ритуал „фамадихана“ – малгашка погребална церемония, в която роднините на покойниците изваждат телата им от семейните гробници и ги увиват с нови копринени савани. Следва празненство с танци и задушевни разговори с мъртъвците, което продължава до залез слънце, когато телата се връщат в гробниците.

  1. Кухнята

Като бивша френска колония, Мадагаскар съчетава най-доброто от класическата френска кухня с изобилни морски дарове от океана, който обгръща острова от всички страни. Винаги сме били убедени, че храната е един от най-приятните начини да опознаеш ново място, а на острова кулинарните открития ще ни очакват на всяка крачка. Сок от захарна тръстика, листа от касава, традиционни малгашки ястия (пикантно телешко, пилешко, свинско или риба, сервирани с ориз), коба (ориз с фъстъци и банани, увит в бананово листо и сервиран на резени)… двете седмици на пътуването едва ще ти стигнат, за да опиташ от всичко.


ХАЙДЕ С НАС

НЕОЧАКВАНИ ХОРИЗОНТИ:

Сигурният Иран и най-доброто време за Япония

Започваме тази поредица с амбицията да те насърчаваме да преосмислиш представите си за (уж) познати места, за да си помислиш дали не си заслужава да ги опознаеш (наистина) точно сега – преди да са ги открили всички останали.

Сигурният Иран

И така, Иран. Вече шест години ходим там и знаем какво говорим: реалността на място съвсем не е такава, каквато е в представите на повечето хора. Тази древна и многолика страна, люлка на някои от най-великите цивилизации в човешката история, освен това се оказа подчертано гостоприемна към своите гости, дори да идват от страни с друга религия. 

Огромна част от населението е светски настроено – а именно това са хората, с които ще се запознаеш като пътешественик. Единственото правило за жените е да бъдат с покрита коса (с кърпа или шал) на обществени места – като през последните години и в големите градове, то не се налага строго. А законите гарантират безопасността на туристите, което прави Иран едно от най-сигурните места за пътувания в света – дори за сами жени.

Ани Войчева, която откри Иран с нас, го каза по-поетично: „Иран не може да се разкаже в пет изречения. Въсщност изобщо не може да се разкаже – трябва да се почувства, да се помирише… И до ден-днешен, като затворя очи, виждам светлините на розавта джамия в Шираз, хилядите стъкълца на двореца Голестан, които се отразяватат в твоите очи и очите на другите. Струва ти се, че можеш да погледнеш в душите на хората и да откриеш нещо за себе си. Вятърът в пустинята Деще Лут, който разбърква косите и мислите ти. Едновременно се чувстваш и нищожен, и велик. Мирисът на подправки, очите на хората – черни, големи и искрени. Истината е, че се влюбих в Иран. Била съм на доста места по света, но там има магия. Факт е , че за да опознаеш една страна, трябва да познаваш нейната история и култура, но за мен най-ценно е общуването с хората. И макар да не споделям техните нагласи, вярвания и поведение, се опитвам да ги разбирам, приемам и уважавам. Дори ми е малко смешно как се бунтувах вътрешно и всеки ден връзвах шала на главата си, като приличах или на Джак Спароу, или на Маша и мечока… Няма да разказвам за невероятната им история и култура, за красивите и изключително чисти градове, за нендминатите им поети – нека всеки сам да прочете за това и сам да реши дали да изживее магията на Иран.“

ХАЙДЕ С НАС

Най-доброто време за Япония

Забрави за вишните. За японците, най-очакваният сезон идва през май, когато цъфтят любимите японски цветя – изящни като гравюра на Хокусай и с деликатен аромат за истински ценители. Ирисите, маковете, божурите, розите, глициниите, японската азалия сацуки… цветята са главните герои и в традиционния фестивал „Шибазакура“, който привлича истинските ценители.

Месец май привлича опитните пътешественици като нас и с това, че е най-подходящият за пътуване в Япония такава, каквато трябва да се види: след като я напуснат шумните туристически тълпи и преди да я връхлети лятото с тежката си влажна горещина.

Довери се на нашия опит в японските пътешествия, който сме натрупали с повече от 60 групи в Страната на изгряващото слънце, за да ти покажем не само съвременно Токио и имперско Киото, но и традиционните села, оризовите полета, живописните храмове… Ние бяхме първите в България, които започнаха да водят пътешествениците в действащ будистки манастир на склона на свещена планина, за да станат свидетели на древните обреди и да посрещнат изгрева заедно с монасите.

И не на последно място, можеш да разчиташ на нас да опитаме всичко. Безкрайното ни любопитство към местните традиции, привички и обичаи може да се мери само с готовността ни да вкусим от всичко, което слагат на масата местните. (Ако изобщо се хранят на маса.) Ако пътуваш с нас в Япония, сушито ще бъде само началото. Ще откриеш, че по популярност го доближава конското месо, сервирано дори сурово – нарязано на тънки като оризова хартия лентички, с хрян и джинджифил. Ще се убедиш, че да сърбаш супата от купичката не е признак за лошо възпитание, а най-големият комплимент, който можеш да направиш на заведението, готвача и компанията. Ще решиш на място дали си готов да рискуваш живота си, за да опиташ риба фугу – легендарното ястие от потенциално смъртоносно отровна риба, за което готвачите се подготвят по 11 години и са задължени първо да го опитат сами, преди да го предложат на клиентите си. Ще направиш един-два гафа, като забравиш, че с клечките за хранене не бива да се сочи и никога не бива да ги забождаш в храната, защото това се смята за лоша поличба дори от съвременните, модерно мислещи японци.

И накрая ще бъдеш сигурен, че си опознал в дълбочина както класическите забележителности, така и скритите съкровища на Япония.

ХАЙДЕ С НАС

CED ADVENTURES – ПАРТНЬОР НА ФЕСТИВАЛА „ДНИ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА“

Истинските приключенци се подкрепят помежду си, за да стигнат още по-далеч. Тази година фестивалът „Дни на предизвикателствата“ отново събира любителите на туризма, екстремните спортове, приключенското кино.