Играта на вземане-даване: Запознай се с Бо
Боряна всички си я знаем като Бо. Интересно, че на доста езици казваш „бо“, когато искаш да изненадаш някого. Именно това е нашата Бо. Изненада! Това е човекът, който вярва в неслучайните случайности, и за когото „риск печели“, но никога не губи. Тя е спокойната вода, която те понася към бурно приключение. Елегантният пълководец, който докато ти помага да завладееш света, напълно неусетно те учи: на търпение, приемане и уважение към всяко място. И ти показва как понякога да даваш те изпълва много повече от това да получаваш!
Кога започна твоят „флирт“ с пътешествията?
Всичко започна след една бригада в САЩ, която за мен беше истинско Work and Travel. Докато повечето хора бяха там основно, за да работят и да спестяват пари, аз изхарчих абсолютно всичко, което бях изкарала, за да обикалям Щатите. И смятам това за най-добре изхарчените ми пари. След това прекарах 7 години като стюардеса, базирана в Дубай, което означаваше пътуване из целия свят. През този период пътуването беше начина ми на живот, но въпреки това не ми омръзна да попадам на ново място всяка седмица.
Ти ли си избра да станеш водач, или съдбата вече го беше отредила вместо теб?
Това беше серия от „случайности“, които всъщност изобщо не бяха случайни. Бях се върнала от Дубай и се чувствах на кръстопът в професионален план. Не вярвах нито в таро, нито в руни, но попаднах на такова събитие и ми казаха: „Имаш нещо, което знаеш и можеш, и ще го предадеш нататък.“ По-късно, на друго таро събитие чух абсолютно същото. Тогава още не разбирах какво означава. Малко след това се запознах с Наси съвсем случайно – на един арт базар. Тя ме насочи към CED Adventures и… останалото е история.
Рискът равен ли е на приключение?
Аз генерално обичам рисковете. Когато пътувам сама често тръгвам нанякъде без всичко да ми е организирано под конец. За мен адвенчър елементът е много важен – трябва да има лек „гъдел“, онази несигурност, която те държи жив и буден.
И в този ред на мисли, имаш ли история, в която „адвенчър елемента“ доооста те е събудил?
Имам едно по-екстремно преживяване, при пътуването ми с приятели до Виктория Фолс. От работа (разбирай, полет) директно скочих на следващия самолет до Лусака, Замбия. След това изминахме много дълъг път по нощите, спукахме гуми, и най-накрая стигнахме до лоджа ни край Виктория Фолс – само за да разберем, че той всъщност е затворен. Все пак успяхме да намерим подслон за нощта в Ливингстън… Когато разказвахме на местните за случката, те всички се ококорваха на смелостта (или глупостта) ни. Оказа се, че никой не смее да пътува по този маршрут през нощта, защото гъмжи от въоръжени бандити. Това е малко като казуса „не е страшно да си сам в тъмното, страшно е да не си сам в тъмното“.
Често хората само „взимат“, докато пътешестват. Но как можем и да „даваме“?
Моят начин да „давам“ беше доброволческото ми пътешествие из Западна Африка. Живях там близо 3 месеца и обиколих 4 държави. И въпреки, че идеята на доброволчеството е да даваш, от него можеш и много да си вземеш. Цялото преживяване промени мирогледа ми, научих се да ценя малките неща и да не ги взимам за даденост. Научих се да не мрънкам за малки и незначителни неща, и че повечето неща всъщност са незначителни. Научих се да не съдя.
Коя си ти, когато не си на път?
Майка на пудела Тофи (смее се). Фууди, защото обичам да обикалям новите кафенета и ресторанти в София, които често са отворили, докато съм била на път. Също напоследък съм голям фен на добрия сън и на реформър пилатеса… когато имам време.
Ти имаш доста развит усет към модата и естетиката. В гардероба ти има ли някое традиционно облекло от далечно място?
Бях си купила виетнамска копринена носия, която по-късно размених за африканско облекло в Гана. За мен облеклото не е просто визия. То показва отношение, уважение към мястото и културата, в която се намираш. Или донася малко от тази култура вкъщи и я популяризира.
Къде отиваш, за да се презаредиш и вдъхновиш?
Ню Йорк. Градът, в който мога просто да вървя по цял ден и да не ми омръзне. Толкова наситен с култури, ресторантчета, кафенета, енергия. Градът, който никога не спи и в който винаги има какво да правиш. Задължително се връщам там най-много на всеки две години – много ме зарежда.
А къде е най-доброто парти?
На Карибите, със сигурност! За мен те са абсолютната парти дестинация, и то на фона на феноменална природа и безкрайно синьо море. Тази дестинация е много по-различна от другите места, на които съм била, или които водя. Там енергията е съвсем друга – лека, ритмична и цветна.
И понеже дойде време за последната глътка от това интервю, а ти обичаш хубавите питиета… Ако беше коктейл, кой щеше да си и защо?
Еспресо мартини. Не е сладко, а горчиво. Дава ти енергия, събужда те… и идва в красива чаша. (смее се)
