Как стана африканската принцеса на СЕД?

Съвсем случайно (както повечето хубави неща в живота). И така се „сраснах“ с Африка, че от африканска принцеса станаха „Мама Африка“😊 Първата ми дестинация като водач беше Мадагаскар, място, което винаги ще има сантиментална стойност за мен. Всъщност не е тайна, че аз започнах като клиент на СЕД Адвенчърс, затова винаги се шегувам, че знам много добре какво е да си „от другата страна“. А иначе „бойната ми школа“ е Танзания – имам десетки сафари групи, даже и лъвовете в Серенгети ме познаваха по едно време😊 След това някак естествено поех и следващите африкански дестинации – ЮАР, Намибия, Ботсвана.

Кое е мястото, което ти дава онова щастливо усещане за свобода?

Аз съм късметлийка с дестинациите, които водя – „свободни“ места колкото искаш! Но ако трябва да дам един отговор – това безспорно е каменистата област Шпицкопе в Намибия. Трудно е да определиш това място – хем е планина, хем не съвсем, хем е пустиня, а не съвсем. Едни огромни каменни блокове, сякаш разхвърляне от невидима сила. Сядаш на някой камък и просто съзерцаваш, дишайки с пълни гърди…наистина вълшебно усещане.

Коя твоя черта най-много ти помага по време на път?

Надявам се, че това е чувството за хумор. С усмивка винаги е по-лесно, дори в напрегнати ситуации. Иначе със сигурност е чувството ми за отговорност и организираност (все пак съм Козирог😊). Имам и дипломатични умения, когато се налага. Мисля, че голямото предимство на СЕД Адвенчърс е приятелския дух, който цари по време на нашите пътешествия и аз се опитвам всячески да го поддържам.

Кое е най-нетипичното нещо, което си опитвала по време на странстване и веднага си казала – искам още!

Хаха…добър въпрос! Когато става въпрос за местна кухня, аз съм вашият човек! Нямам никакво притеснение да опитвам всякакви екзотични неща. Храната е част от една страна, от нейния бит и култура, не можеш да я опознаеш истински без да опиташ типичните местни ястия. Не бих казала, че е толкова нетипично, но  винаги си купувам билтонг (сушено месо с подправки), когато съм в Южна Африка. Последно пробвах от щраусов билтонг и той вече ми е  любим. Иначе най-нетипичното нещо, което обаче нямам желание да опитам отново, са червеите мопане – деликатес в Зимбабве и Ботсвана

Коя част от пътуването с групи ти носи най-голямо удоволствие? 

Обичам работата си и винаги тръгвам с желание на път. Радвам се, когато видя грейналите очи на хората от групата, след някое адреналиново преживяване, което ги е накарало да излязат от зоната си на комфорт. Знам, че звучи като клише, но добре свършената работа (не само от мен, но и от целия екип) винаги ми носи голямо удовлетворение. Иначе, лично за мен, най-голямото удоволствие е откриването на нови неща по познат вече маршрут. Винаги съм готова да „кривна“ от утъпканата пътека.