Грузия е малка държава и се намира едва на отсрещния бряг на Черно море, но дори на пръв поглед се вижда, че притежава уникално богатство от природа, култура, фолклор и вкусове. Ние обаче не се задоволяваме с първия поглед, надничаме зад завесата на очевидното и се гмуркаме по-дълбоко от онова, което се вижда на повърхността.
Наред с неповторимото вино, отлежавало в заровени под земята амфори, прочутия мед и автентичните грузински ястия, ще открием заедно невероятната красота на Кавказките планини – внушителни и сурови, сравнявани от някои с Хималаите. Ще стигнем до ледници и ще станем свидетели на високопланински гледки, които рядко човек би повярвал, че съществуват в Европа.
Ние влизаме в самото сърце на Кавказ, за да ти покажем скритото съкровище на Грузия: Сванетия. Благодарение на изолираното си местоположение, жителите на този планински регион са запазили най-непокътнати грузинската култура, обичаи и изкуство. Дори езикът им е старинна форма на грузинския, а малкото населени места – като „столицата“ на региона Местия (с население под 2000 души) или Ушгули, най-високо разположеното селище в Европа (на надморска височина над 2000 метра) – приличат на етнографски музеи на открито.
От легендарните кули до ароматната сванска сол, ето някои от акцентите, които правят този регион толкова специален:
Кошки
Средновековните селца в Сванетия са били прекалено разпръснати по планинските склонове, за да бъдат обградени с крепостна стена, затова всяка по-голяма къща е имала собствена каменна кула – „кошки“, в множествено число „кошкеби“ – в която са намирали убежище хората от семейството и домашните животни по време на природни бедствия, нападения на нашественици или наследствени кръвни вражди със съседните кланове (грузинският еквивалент на вендета). Заради стотиците кошкеби – някои на повече от хиляда години – Сванетия прилича повече на кадър от „Властелинът на пръстените“, отколкото на реално съществуващо място. Само в миниатюрното селце Чажаши има повече от 200 кули!
Ламария
Ушгули – планинското селище от пет по-малки селца, разпръснати по склоновете – почти не се е променило от основаването си през ХII-ти век. На един самотен хълм над него се издига Ламария – скромна православна църква от Х-ти век, която носи името на древна сванска богиня, като пример за съжителството на езическите традиции със средновековната история и живота до днес. Благодарение на изолираното си местоположение, сваните са останали незасегнати от многобройните нашествия и войни в региона, както и от опитите да бъдат подчинени (както от Руската, така и от Османската империя) – което им е позволило да съхранят езика и културата си.
Сванури марили
Всеки е чувал за грузинското вино, но трябва да отидеш в Сванетия, за да опиташ (и да си донесеш) сванска сол: смелена на ръка с кориандър, сминдух, червен пипер, сушен копър, цвят от невен и семена от див кимион. Родена от нуждата да се „разрежда“ солта, за да изкара по-дълго в този регион, отдалечен от обичайните търговски пътища, сванската „шарена сол“ се е превърнала в запазена марка на Сванетия и цяла Грузия.
